— Двама! — каза той.
По нейните пресмятания остана един и когато чу да се чупи стъклото на един от долните прозорци, тя се надигна с намерение да предупреди Люк. Изстрелът в гръб я свари неподготвена и викът й отекна в почти празната плевня. Прониза я болка от рамото до върховете на пръстите и цялата й ръка пламна, когато падна на колене. Стените и купите сено затанцуваха пред очите й, проблясваха и се въртяха, докато тя се опитваше да прогони внезапно обзелото я замайване и не смееше да погледне лепкавата кръв, която изтичаше от раната през пръстите на другата й ръка, с която я бе притиснала.
След като Люк стреля, тя чу загрижения му глас:
— Чарити?
Тя напрегна всичките си сили да му отговори, но сега знаеше, че още един се спотайва някъде.
— Добре съм — успя да каже тя, като потисна охкането си. — Люк, там има още един.
При тези думи я обгърна мрак и тя се отпусна бавно в примамливата празнота.
Като изплува от обгръщащата я мъгла, Чарити промърмори.
— Но аз не искам да се уча да плувам, Люк.
Над нея се разнесе смях, тя отвори очи и се взря в непознато лице. Чарити предположи, че това е последният, който се опитваше да ги убие, и започна да се съпротивлява. Тя успя леко да замахне с юмрук, който мина много встрани от брадата му. Веднага остра болка прониза другата й ръка и тя падна възнак, като изпищя задавено.
Люк се втурна в стаята с широко разтворени от тревога очи тъкмо когато непознатият казваше:
— Госпожо, трябва да лежите неподвижно, докато превържа ръката ви.
— Внимателно, докторе — мрачно го предупреди Люк.
За изненада на Чарити по-възрастният се нахвърли върху Люк.
— Виж какво, млади момко! Няма да причиня излишна болка на тази жена, но ти бързо се изнеси в чакалнята и се залепи за някой стол, ако си знаеш интереса.
Люк премигна от изненада, после се обърна да изпълни заповедта на лекаря.
— Просто бъди внимателен с нея — настоя той, като излизаше, но преди това пак й отправи загрижен поглед. — Чарити не се чувстваше много добре и преди този куршум да я улучи.
— Така! За какво неразположение става дума, млада госпожо? — запита лекарят, докато превързваше пулсиращата от болка ръка.
Тя стисна зъби и изсъска.
— Нищо особено. Наистина. Разстроен стомах и някаква непрекъсната умора. В Сан Антонио ми дадоха тоник за ободряване.
Когато лекарят случайно докосна гърдата й, като превързваше горната част на ръката й, тя неволно потръпна.
Гъстата му вежда се надигна, както правеше Люк.
— От болката в ръката или от гърдата? — запита направо той и тя се изчерви.
За миг си помисли да го излъже, но живите му очи не се отместваха от нейните и тя призна тихо.
— Гърдата.
— Вие ли ти се свят?
Чарити се насили да се усмихне.
— Не, преди този куршум да попадне в ръката ми. Предполагам, че се страхувам от болката.
— Този разстроен стомах — продължи той — кога те тревожи най-много и колко трае?
— Вижте какво, докторе, знам накъде биете и трябва да ви кажа, че ужасно грешите — тя се намръщи, а очите й се напълниха със сълзи. — Не мога да имам повече деца.
— Значи имаш едно? Или повече?
— Не. Загубих едно миналата година, преди да се роди — като израз на несъзнателен жест за утеха пръстите на здравата й ръка потърсиха малката панделка, закопчана в джоба й.
— Съжалявам. Сигурна ли си, че не си бременна? Признаците са съвсем показателни.
— Моят лекар беше сигурен — настоя Чарити.
— Без да го обиждам, но понякога колегите от нашата професия също грешат.
— Бях пребита и изнасилена — призна тя и се почувствува унизена, че се налага да доверява това на съвършено непознат човек, но не знаеше друг начин да го убеди. — Доктор Нелсън каза, че има много поражения.
— Ще позволиш ли да те прегледам?
— Не! — силният й вик пак накара Люк да нахълта със смръщено лице.
Възрастният лекар му посочи вратата.
— Вън! — извика той. — Веднага! И там стой!
Когато Люк излезе от стаята, изражението върху лицето му накара Чарити неохотно да се усмихне.
— Съжалявам. Той е толкова грижовен.
— И трябва да е, ако е баща на детето, което подозирам, че носиш?
— Няма никакво дете. И ми е неприятно, че се опитвате да ми дадете лъжливи надежди. Достатъчно ме боли, като знам, че никога не мога да родя дете на Люк.
— Това трябва да се провери. Обещавам да съм много внимателен и да не ти причиня излишно неудобство и притеснение, но смятам, че за твое и на съпруга ти успокоение, трябва да определим източника на неразположението ти. А това означава да отстраним всички съмнения дали си бременна, или не си. И ако се окаже, че не си, трябва да продължим изследванията.