Разбира се, само Чарити знаеше, че дните им за път са ограничени не само от времето и стадата добитък. Скоро тялото й щеше да започне забележимо да наедрява около кръста. Люк щеше да разбере. Така тя нямаше да може да язди още дълго, освен ако не искаше да рискува и да загуби и второто си дете. Но за да предотврати това, тя бе готова на всичко.
Напоследък бе започнала да се чуди какво ли прави Мейно с фермата. Пшеницата сигурно е пожъната вече или скоро ще я жънат. Точно година, откакто тя и Джони бяха привършили последната жътва и бяха тръгнали за града в такова добро настроение. Измина година от смъртта му, изнасилването й и загубата на детето.
Понякога й се струваше, че бе вчера, особено след като научи за бременността си. Естествено бе мислите й да се връщат към първата й бременност. Но когато се сещаше за Люк и съзнаваше колко много държи на него, когато си мислеше колко неща изживяха заедно и колко още щяха да изживеят, нападението й се струваше много отдавна, в друг живот.
Старата поговорка, че времето лекува всички рани, изглежда, бе вярна. Само ако можеше да открие останалите нападатели и да се оправи с тях успешно, без да излага на опасност едно толкова щастливо бъдеще, щеше наистина да е доволна.
Отново изборът бе направен вместо тях сякаш от направляващата ръка на съдбата. Бронк бе напуснал Форт Уърт само часове преди тях и се бе отправил за Уичита Фолз. Без да губят време дори за попълване на запасите, те тръгнаха след него.
Настигнаха го на два дни път от Форт Уърт, на главния път, който пресичаше голямото открито пасбище, на мили от най-близкото ранчо. Приличаше на типичен говедар — от изцапаната с пот шапка до шпорите, само при вида, на които Чарити я полазиха тръпки, като си спомни силната болка, която й бяха причинили. Ботушите му бяха износени, дънките — избелели, шалчето на врата му служеше явно за бърсане, а не за украса. Седлото му го отличаваше, макар че Чарити би разпознала лицето му, където и да е, по всяко време, така ясно го бе запечатала в паметта си. Седлото бе онова от сънищата й при шамана — уникален модел от черна кожа, богато украсено с испанско сребро.
Когато се изравниха с него, той свали шапка и се усмихна широко, безобиден като ученик.
— Здравейте, пътници. Накъде сте тръгнали? — макар че погледна Чарити право в лицето, изглежда, не я позна.
Люк реши да го разиграва и да види накъде ще тръгнат нещата, затова отговори:
— Уичита Фолз. Жена ми има роднини там.
Чарити не можеше и дума да каже, дори ако животът й зависеше от това. Много трудно й бе да не поглежда непрекъснато тези ужасни шпори с много остриета.
— Хубаво място — каза Бронк. — И аз отивам там. Мислех си, че ще яздя все сам, но ще ми е приятно с вас, особено ако госпожата може да готви по-добре от мен. Чудно как още не съм се отровил.
Той се засмя на собствената си шега и хвърли лукав поглед на стройната фигура на Чарити. Тръпките се засилиха и се спуснаха по гърба й и тя полагаше усилия това да не се забележи. Искаше й се да му крещи, да го заплюе в доволното лице, да го смъкне от коня и да го стъпче, докато го разкъса на малки парченца!
— Чарити е добра готвачка — призна Люк, като внимателно наблюдаваше лицето на другия, търсейки знак, че си спомня името й или нея.
Изражението на Бронк не се промени.
— Хубаво име на хубава жена — бе всичко, което каза. Неочаквано един голям заек изскочи от храсталака и хукна през пътя, като стресна конете. Докато Люк и Чарити успокояваха техните с гальовни потупвания и успокоителни думи, като хванаха здраво юздите, Бронк взе да вика и ругае като луд. Съвсем злонамерено той впи здраво юздата в нежната уста на коня и заби шпорите ядно в задните му хълбоци, от които потече кръв.
— Дявол те взел! — ругаеше той. — Или ще запомниш кой е господар, или ще ти пратя един куршум в тая голяма и тъпа кратуна, както направих преди месец с оня глупак амбулантния търговец! Чу ли?
В следващия момент Бронк се разливаше в усмивка, сякаш изобщо не е бил разстроен или пък реакцията му не е била необикновена и безразсъдна.
— Много приятен ден за пътуване, нали? — любезно забеляза той.
Чарити го гледаше, бледа и разтреперана от неоправданата жестокост, на която бе станала свидетел. И каква бе тая безцеремонна забележка, че е убил някакъв амбулантен търговец? Люк се намръщи от нарастващата тревога.