— Просто ще го оставим тука ли? — колебливо запита тя, като претегляше предложението на Люк. — Ами ако някой мине и го освободи? — това бе най-лошото, което можеше да си представи, и последното, което й се искаше да стане.
— Скъпа, съмнявам се, че това ще се случи и след милион години. Най-близкото ранчо е на мили оттук, а да не говорим за населено място. Добитъкът е прибран и сме доста далече от главния път. Може да вика с всичка сила и няма кой да го чуе. Бога ми, няма да открият костите му и до следващата пролет.
За ужас на Бронк, тя се съгласи.
— Добре, но ти се погрижи. Моля те, Люк, не мисля, че мога да понеса да съм близо до него, камо ли да го докосна. Знам, че е глупаво, но колкото и да ми се иска да го видя мъртъв, се страхувам. Страх ме е, че налудничавата му проклетия ще ме зарази, ако се приближа. Ще отида да събера малко плевели, а ти ми се обади, когато свършиш.
Тя остави Люк загледан след нея с озадачен и тревожен вид на лицето си.
Марта Уайтинг се зарадва да ги посрещне отново в хотела си. И макар че се изненада, когато Люк помоли за единична стая за двамата, тя не се издаде. Но възкликна разтревожена заради раната на Чарити, чиято ръка бе още превързана и обездвижена, и се засуети около младата жена като квачка.
— Я се виж! Тънка си като вършина! Не знам какво сте правили, след като си заминахте оттук, но каквото и да е, явно не те е охранило — тя изгледа и Люк критично и рязко добави. — Теб също.
След тези думи тя забърза към кухнята, решена да им приготви вечеря, която дълго да помнят.
Късно вечерта, хапнала добре от пълнената дива кокошка с гарнитура, изкъпана и легнала в чисти чаршафи, които ухаеха на слънце, нежно сгушена до топлото голо тяло на Люк, Чарити се стараеше да се убеди, че е блажено доволна.
Но се лъжеше. Докато тялото й беше чисто и задоволено от любенето, в главата й бе цяла бъркотия, чувствата й бяха оплетени и й се искаше да запищи, за да намали напрежението. Съвестта ужасно й досаждаше поради много причини.
До нея Люк леко похъркваше и й се прииска да го удуши само защото той спеше, а тя лежеше будна.
— По дяволите! — измърмори тя, като раздразнено се премести в по-удобно положение.
— Какво има? — сънено избъбри Люк. — Ръката ли те боли?
„Не — отвърна си сама тя. — Съвестта. Ще имаме бебе, а аз се колебая и размотавам и не зная нито как, нито кога да ти кажа. Отгоре на всичко се опитвам да оправдая убийството на тези мъже и се чудя защо Господ сметна за нужно да ме възнагради с този чуден нов живот, въпреки безбройните ми грехове, и как ще постъпи, ако продължа да търся последните двама. Това е достатъчно да те държи буден.“
А на глас прошепна:
— Всичко е наред. Просто не мога да спя.
— Мммм — той си зарови носа във врата й и вдъхна дълбоко. — Хубаво миришеш.
На устните й заигра кисела усмивка.
— Интересно как малко сапун може да промени човек, нали?
— Не сапунът. Ти — устните му лениво захапаха ухото й, от което към пръстите на краката й се втурнаха тръпки, а космите й настръхнаха. Пръстите му започнаха да шарят по голото й бедро и бавно се придвижваха нагоре към чатала. Мекичко. Меко и топло.
И той бе топъл, но изобщо не бе мек. Той бе твърд, възбуден и готов за нея. Но искаше и тя да е готова за него. Страстна, влажна и копнееща. Искаше да чуе задъханите й стонове, които винаги издаваше, когато се любеха, и да изпита опиянението как ръцете й го дърпат, а ноктите се забиват в гърба му, когато го поемаше в себе си.
Пръстите му разтвориха нежните като венчелистчета гънки и потърсиха онова твърдо местенце, което я подлудяваше. Те докосваха, възбуждаха, галеха, а тя се гърчеше в сладостно терзание и надигаше тяло да посрещне неговото. Тя ахна с плътен гърлен глас, когато пръстите му се плъзнаха в нея и се задвижиха.
— Люк! О, Люк! Моля те!
„Помогни ми да забравя поне за малко!“ С думи и ръце тя го накара да легне отгоре й, езикът й се вплете с неговия, зъбите й жадно се впиха в устните му, когато той се сля с нея. Чудната й въздишка му прозвуча като песен на сирена.
Любовната им игра започна бавно и спокойно, но завърши с безумна страст, двамата стремглаво препускаха към обетованата земя на желанието, яростно пълзяха по стръмните му брегове, няколко болезнени мига замаяно се задържаха на височината на пропастта, после се прекатуриха през ръба в световъртежно великолепие.