— Джони! — изхриптя тя, като го блъскаше, опитвайки се да го отстрани от гърдите си.
Тялото му веднага се повдигна. Подпрян на лакти, той огледа лицето й с тревожен поглед.
— Чарити! Добре ли си?
— Мисля, че да, но ми изкараха дъха за около минута. Не си наранен, нали?
С един бърз поглед Чарити разбра, че около тях се събира тълпа, и я обзе смесица от неудобство, загриженост и нелепото чувство, че сигурно изглеждат ужасно смешно.
— Само няколко натъртвания — увери я Джон.
Той се повдигна на колене. Обгърна с ръка раменете й, за да й помогне да се изправи, но преди да стане, няколко от присъстващите се притекоха да им помогнат. И приятели, и непознати се суетяха и възклицаваха около тях. Услужливи ръце изтупаха праха от дрехите им, някой — тя не разбра кой — й оправи бонето.
— Брей! — възкликна една жена. — Помислих си, че конете ще ви стъпчат — Чарити разпозна гласа на госпожа Тръмбл, съпруга на собственика на железарския магазин. — Честно! — продължи рязко жената. — Този град е бърлога на беззаконие и произвол! Още един Содом и Гомор! Чудно е, че не се събуждаме избити в леглата си!
Тази забележка предизвика кикота на доста хора наоколо, особено когато шериф Мастърсън и заместник-началникът на полицията Ърп пристъпиха, за да оспорят твърденията й.
— Е, Един — опроверга кротко Бат Мастърсън, — ако те убият, когато спиш, съмнявам се дали ще се събуди, за да разкажеш за това. А Додж Сити е или Содом, или Гомор, но със сигурност не е чак толкова порочен, за да прилича и на двата, взети заедно.
Като размаха пръст под носа на шерифа, Един настоя на своето:
— Ами как мислиш Додж се прочу като най-порочното градче, а, шерифе? Та нали всеки вестник в страната писа за беззаконията в този град.
Тук Уайът Ърп се намеси:
— Е, госпожо, как можеш да кажеш такова нещо, когато Бат и аз почти не спим, опитвайки се да защитим жителите на този хубав град.
— Хм! Когато вие и вашите подчинени не играете комар в кръчмите, се занимавате с някоя повлекана. Ако не си доспивате, по-вероятно това да е истинската причина! Мога ли да запитам къде бяхте, когато тези пияни каубои блъснаха на улицата и едва не убиха клетите Чарити и Джон?
— Моля ви, госпожо Тръмбл, няма нищо — каза Чарити тихо, като се опитваше да успокои нещата, преди наоколо страстите да се разгорещят неудържимо. — Джон и аз сме добре, както виждате, макар че бих искала някой да ми обясни какво се случи. Както си вървяхме спокойно, изведнъж се намерих просната в прахоляка — гласът й трепереше малко, като издаваше развълнуваното й състояние.
— Тези двама дебелаци — извика собственикът на кръчмата „Лонг — хорн“ — решиха да проверят кой по-бързо ще изхвърли другия през новия ми преден прозорец — големите му юмруци бяха плътно поставени върху дебелите хълбоци, когато се наведе над двамата пияни виновници и ги загледа яростно. — Така — или ще ми дадете по пет долара за щетите, момчета, или ще си ги изкарам от скапаните ви кожи още сега.
Като реши, че кръчмарят и сам може добре да се справи с необузданите си клиенти, шериф Мастърсън се обърна към семейство Приндъл:
— Вие сигурни ли сте, че сте добре? Един бе права за едно — лошо паднахте и конете можеха да ви стъпчат, да не говорим, че стъклата, които хвърчаха наоколо, можеха да ви наранят.
Едва изрекъл тези думи и Един извика:
— Боже мой, Чарити! Ръката ти кърви!
Наистина, левият ръкав на роклята й почервеняваше. Докато Чарити го гледаше, петното растеше.
— О, боже! — възкликна тя. — Как се случи това? — и малката стопанка, която във фермата бе заклала не едно пиле и бе помагала при клането на не едно прасе, почувствува, че припада. Като погледна нагоре, Чарити видя безброй многоцветни петна, които се сляха в едно голямо. Гласът на Джон прозвуча много надалеч, после съвсем заглъхна.
Когато Чарити се събуди, тя лежеше в кабинета на доктор Уилсън.
— Боже мой! — възкликна немощно. — Мисля, че съм припаднала.
— Ти точно това направи, млада госпожо! — потвърди докторът, като застана до нея. — И така уплаши клетия си съпруг, че съкрати живота му почти с десет години. Как се чувстваш сега?
Устните й леко потрепваха.
— Малко нестабилна и ръката малко ме боли — като хвърли неспокоен поглед към рамото си, тя забеляза примитивната превръзка под зейналия ръкав и се намръщи.
— Извадих парче стъкло от ръката ти, макар че раната беше малка — увери я той. — Трябваше да срежа ръкава ти, за да я превържа, но Сю с удоволствие ще ти помогне да я закърпиш и да избършеш кръвта, преди да си тръгнеш. Знам колко сте придирчиви към модата, а тази рокля е твърде хубава, за да се похаби. Бих добавил, че и младата дама, която я носи, е много хубава.