— Чарити, моля те! Мила, не се измъчвай така! — Сю почти не бе на себе си в усилията си да успокои приятелката си. — Хайде. Нека те заведа вкъщи. Можеш да се върнеш във фермата друг ден, когато се почувстваш по-добре — ръката й внимателно обгърна раменете на Чарити, сякаш не бе сигурна дали приятелката й ще приеме това докосване.
И наистина, Чарити сви рамене, за да избегне ръката й. Опитваше се да събере остатъците от разбитата си гордост с усилие, сякаш се загъва в желязно наметало.
— Отивам си вкъщи, Сю. Днес. Сама.
— Защо поне не изчакаш няколко дни, докато уредя да дойда с теб? Още не си се възстановила напълно и аз те познавам — ще се опиташ да свършиш твърде много неща за твърде кратко време. Нужен ти е някой, който да се грижи за теб за известно време, Чарити — Сю забеляза упорития израз на лицето на Чарити и кимна: — Знам, че не ти е приятно да слушаш това, но то е вярно. За бога, днес ти вече преживя един голям сблъсък с шерифа, като го накара да освободи индианеца. Не е ли достатъчно? Освен това, ако наистина искаш да си отидеш вкъщи, първо ще трябва да изхвърлиш някои от тези развалени продукти. Изглежда, всичко е било просто нахвърляно обратно в каруцата и оставено да гние в безпорядък.
Чарити трябваше да се съгласи с това. Който и да бе събрал вещите им, бе го направил така небрежно, меко казано, че някои от покупките, изглежда, бяха похабени не от нападателите, а от този, който бе намерил и върнал изоставената каруца в града. Чувал с брашно се бе разтворил и то сигурно бе червясало. Чарити трябваше да си купи нов. А торбата със захарта бе срязана и не бе останало и прашинка. Кафето не се виждаше никъде, бобът също. Разбойниците сигурно ги бяха задигнали. Повечето от платовете и преждата бяха объркани и скъсани, сякаш нарочно бяха влачени през прахоляка и тъпкани от копитата на конете.
Чарити се овладя с усилие, като си наложи да огледа всичко от разстояние, сякаш тези неща принадлежаха другиму. Сякаш мекият жълт плат, който все още стискаше в ръка, не бе предназначен за нощна торба на бебето. Сякаш дебелият кариран мек вълнен плат не би намерил място под коледната елха във вид на топла нова риза за Джон.
— Ще купя новите продукти и ще потеглям — настоя тя, а дрезгавият й глас прозвуча твърдо.
— Трябва ти някой да кара каруцата, Чарити. Не можеш да пропътуваш този път сама. Неприятно ми е да ти казвам какво може да се случи в тази забравена от бога област, ти поне знаеш това. Първо ти, после госпожица Ханд. А миналата седмица тази певица, Дора Нант, бе убита в леглото си от напосоки изстрелян куршум — ами че вече не е безопасно да пресечеш улицата, да не говорим, да пропътуваш няколко мили вън от града сама.
— Аз ще отида с нея.
Когато тихо изговорените думи на Мейно се чуха в конюшнята, трудно бе да се каже кой бе повече изненадан — той или двете жени, които се обърнаха и го зяпнаха. Той със сигурност не бе възнамерявал да казва подобно нещо. Когато най-после го освободиха от затвора, единственото намерение на Мейно бе да си вземе коня, седлото и малкото лични вещи и да замине от Додж колкото може по-бързо и с по-малко шум.
Или съдбата наистина имаше други планове за него — някаква жизненоважна мисия, която трябва да изпълни, преди отново да може сам да командва волята си? По дяволите! Какво в тая дребна, съсипана жена го привличаше и го караше да забравя здравия си разум? Какво в хубавата й приятелка го караше да пожелае да забрави всичко друго в нейните обятия?
Очите на Чарити бяха като големи сини дупки в лицето й, а устата й бе отворена в уплаха и изненада. До нея Сю едва не подскочи от изненада при повторната си среща с мъжа, който бе спасил Чарити.
Преди някоя от тях да прояви достатъчно съобразителност, за да извика, с което несъмнено щеше да го върне обратно в затвора, Мейно отново проговори, тихо и спокойно, а думите му бяха отправени към Чарити.
— Ако исках да ви причиня зло, имах такава възможност преди месец. Но аз ви докарах в града, където докторът се погрижи за вас.
От очите й внезапно заизскачаха огнени искри.
— Ако очаквате да чуете „благодаря“ за това, много грешите — излая тя. — Не сте ми направили услуга, господине!