— Вие искахте да умрете — това бе твърдение, ясно и категорично.
— Да.
— Ако ви е било писано да умрете, щеше да стане. Може би все още имате някаква цел в живота, която трябва да постигнете, преди ангелите да са ви прегърнали — думите бяха произнесени тихо, а сребристосивите му очи гледаха в нейните и изпращаха послание за сила и разбирателство.
По гърба на Чарити полазиха тръпки, които накараха косъмчетата на тила й да настръхнат.
— Кой сте вие? — прошепна тя дрезгаво.
Полуусмивка заигра по устните на Мейно, но той просто сви рамене и каза:
— Казвам се Мейно. Аз съм този, който спаси живота ви, а вие твърдите, че не го искате. Ако приемете отново моята помощ, ще ви изпратя невредима до дома.
— Защо? — запита тя, като клатеше глава озадачена.
Той скръсти ръце на гърдите си и я изгледа с премерен поглед. Нещо неопределено ставаше между тях, нещо, което само двамата можеха да разберат.
— Може би не искам да гледам как рискувате живота, който съвсем скоро спасих от лапите на смъртта? Или може би, според културата на някои народи, се чувствувам отговорен за вас, след като съм ви спасил.
По-късно Сю щеше да мисли за тази необикновена среща като за среща с магьосник, когото наблюдава как прави магии. Струваше й се, че е на ръба на вълшебен кръг — наблюдава го и почти се улавя в него, докато Мейно тъчеше тънката мрежа на вълшебството. Това бе най-странното нещо, което някога бе изживяла. Накрая, без да спори повече, Чарити се съгласи Мейно да я придружи до фермата. Дори му позволи да я хване за ръката, за да й помогне да се качи на седалката в каруцата.
Докато купуваха провизиите и се сбогуваха, Мейно и Сю нерешително се запознаха. За Сю това наподобяваше безразсъдно бъркане в торба, без да знае дали там ще намери нещо приятно, или ще й ухапят ръката. Знаеше само, че когато Чарити и Мейно потеглиха заедно, почувствува някакво парване от ревност към най-добрата си приятелка, за което веднага се разкая.
За Мейно тази по-близка среща със Сю бе още една стъпка на сляпата вяра по дългия, криволичещ път, който съдбата му бе отредила. Само боговете знаеха какво ги очакваше в бъдеще. Само те знаеха как си съответстваха случайностите, как щяха да свършат — кога, къде и с кого. Засега Мейно знаеше само, че трябва да помогне на Чарити Приндъл. Бе й спасил живота, а сега може би му бе писано да й помогне да съживи сломения си дух. Щеше да опита.
Едно от първите неща, които Чарити направи, като се прибра вкъщи, бе да хвърли всичко свое в голяма тенджера с вряща вода и да го боядиса черно. Тъй като тя свърши тази работа на двора, Мейно видя всичко. Като я гледаше да бърка ръкавици, рокли, нощници, поли и блузи, дори фусти в мастилената боя, той поклати глава и въздъхна. Но когато тя продължи да хвърля покривки за маса, спално бельо, ръчно изплетени с кука покривчици и тишлайфери и се захвана със завесите, Мейно започна да се съмнява дали е разумно да я остави сама. Жената се движеше по тънкия ръб на умопомрачението и само бог знаеше накъде ще свърне.
Така че Мейно реши да остане известно време, а Чарити му позволи да остане. Нито дума не си размениха, когато достигнаха до това мълчаливо взаимно споразумение. То просто се случи. Срещу неговия труд и закрила Чарити го хранеше и му даваше подслон в обора — за него и коня му.
През следващите седмици Чарити опита да се скрие във фермата, като се затрупа с работа. Въпреки плевелите, или може би защото бе обрасла с тях, докато я нямаше, градината все още раждаше късни тикви. Мейно донесе отнякъде есенни боровинки. Чарити ги приготви и консервира, като се трудеше до пределите на крехката си физическа издръжливост, насилвайки се да работи и да не мисли за нищо.
Докато Мейно се грижеше за конете и вършеше по-тежката работа из фермата, Чарити се грижеше за кравата и няколкото пилета и патици, хранеше единственото прасе, което скоро трябваше да заколят. За щастие съседът се бе грижил за животните, докато я нямаше. Тя готвеше, чистеше, правеше всичко машинално, като в унес.
През това време я посетиха четирима души. Докторът и Сю дойдоха да се уверят, че тя не се претоварва, и с облекчение откриха, че Мейно е останал да й помага във фермата. В своята потиснатост Чарити не видя заинтригуваните погледи, които Сю и Мейно си размениха, макар че Анди веднага забеляза и успя да ги остави една-две минути сами, преди той и сестра му да се върнат в града. Шериф Мастърсън също посети фермата, за да провери слуха, че Чарити и мелезът живеят заедно, да й каже за одумките, които това предизвиква в града, и да я предупреди, че си търси белята, ако остави индианеца при себе си. Пастор Гудхю се отби да провери как се възстановява, като й поднесе най-добри пожелания от някои енориаши и я покани на църква, щом почувствува, че има сили за това.