С високо вдигната глава и пламнали страни, Сю последва Чарити. Брат й също излезе след нея.
Ноември свари Люк в Далас, съвсем вбесен и непостигнал успех в издирване на жертвата си. Преди месец Данди бе преминал през този град със същата банда, за която старият пияница бе споменал. Никой не можеше да каже накъде бе заминал. Това, което Люк със сигурност знаеше, бе, че разбойниците са дошли в Далас, след като бяха прекарали няколко седмици на път през Канзас. Бяха нападали хора и ограбвали всичко, което не е завързано. Подозираха ги, че сериозно са ранили няколко души и вероятно са убили един в Додж.
Люк не бе единственият, който търсеше Данди и приятелите му. Законът и Господ знаеха колко ли търсачи на награди за залавяне на престъпници също душат след него, но Люк искаше пръв да го настигне. С него имаше да урежда лична сметка.
Мислите му се върнаха към предишната пролет в Амарило и към сблъсъка, от който започна това пътуване, с цел да отмъсти. Люк бе отишъл с едно момиче от кръчмата до малката къща, която тя бе наела в една близка уличка. Те бяха в леглото и задоволяваха страстта си, когато изведнъж вратата на къщурката се хлопна и отвори. Винаги нащрек, Люк грабна револвера си и го насочи към мъжа, който стоеше на отворената врата с насочен револвер. На осветлението той разпозна комарджията. Казваше се Данди и играеше карти в кръчмата рано тази вечер.
Данди огледа със злобен поглед двамата на леглото.
— Ти и аз имахме уговорка, Пола — изръмжа той.
Момичето захленчи в отговор:
— Ти беше зает с играта, Данди. Как можех да знам, че ще свърши скоро? Едно момиче трябва да си изкарва прехраната, нали?
Люк, ядосан, че така грубо са прекратили удоволствието му, махна с барабана на револвера си:
— Измитай се! — изръмжа той. — И ако си умен, ще бъдеш по-внимателен, когато нахълтваш и изненадваш хората така. Знаеш ли, че си дяволски късметлия, дето не ти продупчих главата, глупаво копеле такова!
С един последен поглед, Данди си замина и Люк си помисли, че случаят бе приключен. Трябваше да бъде по-разумен. Трябваше да усети, че някой се спотайва в сенките, когато напусна къщата на Пола след няколко часа. Но куршумът, който се заби в гърба му като нажежено желязо, го завари напълно неподготвен. Той дори не чу звука от изстрела на Данди, докато не стана твърде късно. След секунди се строполи по лице на прашната улица, вторачен в острите върхове на ботушите на Данди, неспособен да помръдне, камо ли да извади револвер.
— Кой е копеле сега, а боецо? — злорадствуваше Данди, а злобният му смях отекна в нощта. Все още смеейки се, Данди влезе наперено в къщата на Пола и остави Люк да му изтече кръвта на няколко метра от вратата.
Но Люк не умря. Изпълнен с решителност, той драска и се влачи, докато стигна една от главните улици, където припадна. По време на обиколките си шерифът го намери и съобщи на доктора, който трябваше да положи много усилия, за да спаси живота му. Почти след седмица Люк дойде в съзнание и най-после можа да каже на шерифа кой го бе прострелял, но Данди вече бе напуснал града. Оттогава Люк вървеше по следите му и щеше да върви, докато го открие.
Данди бе непочтено копеле, на което не му пукаше да стреля в гръб, и скъпо трябваше да плати за коварството си. Никой нямаше да вини Люк, ако отърве света от такъв гад. В тази област имаше неписани закони, които се спазваха от всички почтени мъже. Не бива да крадеш чужд кон, не бива да крадеш чужд добитък, да мамиш на карти или да стреляш в гръб. Всеки, който ги нарушеше, сам си изкопаваше гроба и все някога някой щеше да хвърли жалкия му труп в него.
Когато Люк излезе от хотела и стъпи в прясно навалелия сняг, той изпсува. Остър вятър развя краищата на дългото му горно палто и той повдигна яката високо около врата си. „По дяволите! Проклет късмет!“ Този вятър тексасците наричаха „смразяващия северен“. Той се спускаше от север и докарваше мразовито време, което можеше да смръзне дори топките на месингова маймуна, а понякога довяваше и изсипваше достатъчно сняг, за да затрупа стълб с тотеми. Понякога вятърът беше толкова свиреп, че се усещаше чак в южните краища на щата — посевите измръзваха, а хора и животни бягаха да търсят подслон.