Люк усещаше, че заради тази буря ще му се наложи да остане в Далас по-дълго, отколкото възнамеряваше. Знаеше също, че бурята означава по-лошо време на север, големи снеговалежи и почти непроходими пътища не само в планините, но и в равнините. Зимата го бе сварила неподготвен и прекрати пътуванията му в търсене на Данди. За пръв път започна да се чуди дали някога ще го настигне.
След няколко дни късметът отново му се усмихна. Все пак имаше полза от продължителния му престой в Далас. От един пътуващ комарджия Люк научи, че Данди се е отцепил от бандата.
— Да, натъкнах се на Данди миналата седмица, на север, в Уичита Фолз. Данди, аз и други двама бяхме насред една игра, когато някакъв, на име Кътър, дойде и ни прекъсна. Недодялан тип — размахваше един нож, с който може и дъб да повали. Както и да е, Кътър попита Данди дали ще тръгва с тях или не и му каза да решава бързо, защото останалите ще напуснат града рано на другата сутрин и ако не е там, ще тръгнат без него. А Данди му отвърна да вървят — на него му писнало да се друса на седлото ден след ден.
— Каза ли накъде ще запраши?
Усмивка презрително изкриви устните на комарджията.
— Не спомена точно, но каза, че ще отиде там, където слънцето грее цял ден, а игрите и дамите са вълнуващи цяла нощ.
Люк въздъхна:
— Това може да се каже за много места, включително и за по-голямата част от Мексико.
— Не и ако имаш пари за харчене и копнееш за френска храна и хубави французойки — поправи го с лукава усмивка комарджията.
Преди да измине и час, Люк бе на път към Ню Орлийнз.
Дойдоха снеговете. Понякога затрупваха пътищата така, че Чарити и Мейно оставаха откъснати с дни наред от света. Двамата заклаха прасето и окачиха месото да се опушва. Докато наглеждаше нея и се грижеше за фермата, Мейно кротко бдеше и внимаваше да не пречи на скръбта й. Чарити му бе благодарна за това и се чувстваше в безопасност, защото знаеше, че Мейно е винаги до нея, когато й потрябва. С тихо съчувствие той я наблюдаваше и се тревожеше. С усилие се сдържаше от забележки, когато тя продължи да отслабва и скулите остро изпъкнаха на слабото й лице, от което очите й изглеждаха огромни. Като че ли натежали от отчаянието, краищата на устните й се извиха надолу в сурово намръщване. По челото й започнаха да се очертават бръчки и тя гледаше на света с недоверчиви сини очи, които изведнъж бяха остарели и помътнели. Прекрасната й коса бе загубила блясъка си, раменете й често се отпускаха, сякаш бяха загубили опората си.
И макар че си мълчеше и не се опитваше да я съветва, много бяха нощите, когато Мейно се промъкваше тихо и незабелязано в спалнята на Чарити, за да се увери, че не се е поддала на изкушението да сложи край на живота си. Често я чуваше да плаче в съня си, кошмарите я измъчваха с ужасни видения.
Непосредствено преди Коледа времето се оправи достатъчно, за да може Анди Нелсън да доведе сестра си Сю на гости. Те донесоха коледен подарък на Чарити, поща от дома в Пенсилвания и пакет, който бе поръчала по каталога. Донесоха и два пресни хляба с орехи за Мейно, които той прие с удоволствие. Това накара Сю да се изчерви до корена на косите си.
И братът, и сестрата бяха еднакво ужасени от вида на Чарити.
Косата й, която напълно бе загубила блясъка си, бе опъната назад и свита в стегнат кок на тила — прическа, която изобщо не подхождаше на отслабналото й лице. Бе отслабнала невъобразимо, роклята й висеше на кокалестото й тяло като черен чувал, плътно прибрана около врата, за да скрива белега й. Приличаше на самата смърт.
— Господи, жено! — възкликна Анди, като я зяпна ужасен. — Нарочно ли се опитваш да се умориш от глад? По костите на оглозгано пиле съм виждал повече месо!
— Никога не си се отличавал с умение да ласкаеш, докторе — кисело отвърна Чарити.
— И къщата! — прибави Сю, като махна с ръка, когато влязоха в хола. — Не очаквах да си украсила за Коледа, но това място е весело като миньорска шахта. В тъмницата би имало повече светлина, а може би и повече цветове.
— Аз съм в траур! — рязко им напомни Чарити.
— Това не означава, че трябва да живееш като прилеп в пещера, скъпа. Господи! Нищо чудно, че хората започнаха да говорят, че се държиш особено! Дори и децата шушукат. Точно вчера чух Джими Сийд да казва на Скийтър Манинг, че си вещица. Скийтър искаше да знае дали имаш черна котка. Завършиха, като се предизвикваха един друг да дойдат тук през нощта при следващото пълнолуние!