Чарити продължи да налива чая, привидно незасегната от това, което Сю разказваше.
— Можеш да ги предупредиш, че ако ги уловя да се навъртат около къщата ми, майките им ще вадят сачми от дъното на панталоните им. И ако се окаже, че наистина имам черна котка, то е, защото хвърлях всичко в тенджерата с боя толкова бързо, че може неволно да съм хвърлила и котка — по погрешка, нали разбирате.
И двамата не разбраха веднага, че Чарити се бе пошегувала, макар и за своя сметка. Силният смях на Анди внезапно избухна, последван от плахото кикотене на Сю. Макар че Чарити не се присъедини към веселието им, сините й очи заискриха за част от секундата — може би просто така им се стори, защото го желаеха, или бе само трик на светлината.
За голямо разочарование на Сю, тъй като тя очакваше, че Мейно ще придружи приятелката й, Чарити отказа поканата да прекара Коледа с тях. Наистина нямаше настроение за празнична прослава на радостта, мира и божествената любов, особено след като прочете писмото от сестра си.
Чарити бе писала на роднините си и на семейството на Джон за смъртта му и за загубата на бебето. Бе омаловажила своето страдание, отчасти, поради навика си да не причинява на другите повече болка, отколкото е необходимо, и отчасти защото не можеше да намери думи, за да изрази това, което бе преживяла. Освен това темата за изнасилването ужасно смущаваше всички. Това бе нещо, което просто не можеш да обсъждаш спокойно, а камо ли с подробности, освен ако не е абсолютно необходимо.
А сега сестра й Зоуи бе отговорила на писмото, като изразяваше съчувствие към нещастието на Чарити и загриженост за състоянието й. В краткото послание бе включена обаче и тревожната новина, че майка им е сериозно болна. Макар че внезапната реакция на Чарити бе да си отиде вкъщи веднага, непредсказуемото време правеше пътуването през зимата — на каквото и да е разстояние — почти невъзможно. Макар и неохотно тя осъзна, че може само да чака, да пише и да се надява, че майка й ще се оправи. Може би напролет ще може да продаде фермата и да се върне в Пенсилвания.
По-потисната от всякога, Чарити наблюдаваше как зимните дни отминават. Празниците незабелязано дойдоха и си отидоха. Януарски ветрове шибаха във всяка пролука и процеп на къщата, като трупаха сняг на дълбоки преспи. Февруари се влачеше до безкрайност. Първи март донесе лед и по-силни ветрове, достатъчни, за да издухат човек от пътя му, а старата къща се тресеше като от треска. Чарити направи дюшек, който постави на пода на кухнята и затвори другите стаи, за да пести топлината.
Тя пишеше писма до дома и ги пазеше, за да може, когато се оправи времето, Мейно да отиде до града да ги пусне и ако е получила поща, да я донесе. С всяко негово пътуване Чарити очакваше някакво съобщение от шериф Мастърсън за арестуването на убийците на Джон, но месеците минаваха без никаква вест. Просто за да мине времето тя готвеше и четеше с очилата, които бе получила по пощата, кацнали на върха на малкия й нос. Лещите им почти не се различаваха от обикновено стъкло и съвсем слабо увеличаваха образите, но й помагаха да скрива очите и мислите си от любопитните.
Тъй като нямаше много за четене, Библията й се запълни с прегънати страници и сама се отваряше на тези пасажи, които Чарити най-често четеше. Сега тя предпочиташе главите от Стария завет, в които се призоваваше към отмъщение и справедливо наказание за злостни деяния, а не опрощаващите писания от Новия завет. Лесно можеше да цитира наизуст Изход, втората книга от Стария завет, глава 21:
Око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак…
„И живот за живот — прибави Чарити като обещание пред мъртвия си съпруг и дете. — Някога, по някакъв начин, ще се погрижа тези ужасни зверове да платят за всичко, което са извършили, дори ако трябва аз да ги преследвам!“
6.
Пролетта се усещаше във въздуха, в уханията, в меката, топла атмосфера. Пееха птички, дърветата напъпиха, земята натежа от обещание за плод, но Люк не бе в настроение да оцени тези чудеса на ранния април. Бе чакал цяла зима, за да започне отново мисията си с възстановена енергия и решителност.
Пътуването му до Ню Орлийнз се оказа напразно. О, Данди бе ходил там, комарджията не бе го излъгал. Но двадесет и четири часа след пристигането си той бе легнал с неподходяща жена. Когато съпругът й ги заварил, Данди едва успял да отърве кожата. Двама очевидци твърдяха, че са го видели да се промъква по задните стълби на хотела само по риза, чиито краища скривали голия му задник, а панталоните и ботушите му останали на пода в спалнята. Веднага офейкал от града.