— Той… той няма лице! — Чарити се задави, но все пак успя да се хване за облегалката на стола и да притисне с ръка стомаха си. — Можехте да ме предупредите!
Като коленичи до нея, Бат хвърли гневен поглед към двамата мъже.
— Съжалявам, Чарити! Аз също не знаех, иначе със сигурност щях да се опитам да те подготвя.
Гневът я спаси да не се изложи.
— Ти трябваше да знаеш! Това е част от работата ти, шерифе! — обвини го тя. Червенина заля страните й, като се сля с болнавата бледост отпреди. Уплаха и гняв се бореха в нея, от което краката й се подкосяваха.
— Ако сте свършили с глезотиите на момето, аз си искам парите. Не съм от търпеливите, Мастърсън.
— Ще си получиш па… Ще си получиш кървавите пари, щом се уверя, че онзи мъртвец там е от убийците на Джон, в никакъв случай преди това — ярост бушуваше в гърдите на Чарити, но точно тя й даваше сила.
— Е, госпожо, ти просто ще трябва да приемеш думите ми за верни, не е ли така? — подигра се Фоули. — Тоя няма лице, но аз казвам, че е от тия, дето убиха съпруга ти.
Като се изправи на крака, Чарити му отправи същия поглед на превъзходство, с какъвто той я гледаше.
— Помисли отново, господин Фоули. Както се казва в поговорката, „Котка се дере по много начини.“ Е, има и много начини да се разпознае нечие тяло.
Като се обърна към погребалния агент, Чарити каза:
— Господин Топлър, бъдете така любезен да ми помогнете. Трябва пак да видя тялото, моля.
— За бога, Чарити! — избухна Бат и невярващ поклати глава. — Не ти ли стига веднъж? Нарочно ли искаш да ти стане зле?
Тя го прикова с поглед иззад очилата.
— След като веднъж преживях шока, мисля, че сега съм подготвена.
След тези думи тя тръгна с разтреперани крака и остави мъжете да я следват. Пред вратата на задната стая на погребалното бюро се поколеба, колкото да си поеме дълбоко дъх и да си наложи да не се разстройва при ужасната гледка, която я чакаше вътре. Със здраво стиснати зъби и с болка в челюстта, с вдървен и изправен гръб като на армейски генерал, тя сграбчи за допълнителна подкрепа ръката на господин Топлър.
— Готова съм, господине — промърмори тя, като изобщо не бе сигурна дали някога ще е готова за това. — Водете ме, моля!
Вторият оглед, макар и не така шокиращ, пак бе отвратителен и Чарити трябваше да се пребори с желанието да се обърне и да избяга. Като събра малкото останала смелост, тя се насили да огледа безжизненото тяло върху масата на господин Топлър.
— Ръцете му. Трябва да видя ръцете му — измърмори през зъби.
Затвори очи. Опита се да потисне болката, надигаща се в гърлото й, и си наложи да не я изживява отново, докато си спомняше всичко, което може, за мъжете, които я изнасилиха. После бавно, подробно, тя разгледа неподвижното тяло от глава до пети.
От нея се изтръгна ридание, по-скоро облекчение.
— Не е от тях — пое дъх тя, като тромаво напусна стаята за втори път тази сутрин. — Не знам кой е този клетник без лице, но не е от мъжете, които нападнаха Джон и мен — трепереща, Чарити стигна до дървения тротоар навън и спря, за да поеме на големи глътки свежия въздух. Капчици пот оросиха челото й под засенчващата периферия на шапката й.
Зад нея Фоули изхвърча от сградата като раздразнен стършел от гнездото си.
— Какво, по дяволите, се опитваш да скроиш, жено? — запита той.
Опитът му да я сграбчи бе осуетен, тъй като Мастърсън удари ръката му с бастуна си.
— Чарити, как е възможно да направиш толкова категорична преценка за тяло в такова състояние? — запита Бат, като се опитваше да успокои нещата, преди Фоули да направи нещо решително.
— Казвам ти, шерифе, този човек не е от тях! Аз би трябвало да знам!
Той опита пак.
— Онази нощ… болката и ужасът… Това, което искам да кажа, е, че това е достатъчно да обърка всеки.
— Не! Не съм някоя слабоумна идиотка, шериф Мастърсън. Знам какво видях! Събитията и лицата от онази нощ са незаличимо издълбани в съзнанието ми с яснота, от която ми се повдига, и така ще бъде до сетния ми ден! Никога няма да забравя тези мъже, дори да доживея до хиляда години! А ти, господин Фоули — каза тя с презрение, което се излъчваше от всяка черта на лицето й, — прости се с мисълта да вземеш пари от мен. Ако си унищожил лицето на този човек, за да направиш невъзможно разпознаването му, само себе си си измамил. Както се казва в обявата за наградата, трябва да се направи категорично разпознаване, преди да се плати. Спомни си това следващия път, когато се опиташ да вземеш такива кървави пари.