Той развеселено наблюдаваше как тя се изчерви при този комплимент, после се усмихна и му благодари мило, че се е погрижил за нея така добре.
— Къде е Джони? — запита тя, като с поглед потърси съпруга си в стаята.
— Не се коси, Чарити Приндъл! Той е в съседната стая. Ще го видиш, щом Сю свърши с превръзката на ръката му.
Сестрата на доктора често изпълняваше задълженията на медицинска сестра, което бе добро решение и за двамата. Тъй като никой от тях все още не бе семеен, те живееха и работеха заедно. Сю Нелсън бе също така и една от най-добрите приятелки на Чарити.
— Ръката му? Какво му има на ръката? — Чарити се опита да седне твърде бързо и онези цветни петънца отново се разтанцуваха пред очите й.
— Хей, ти! Просто лежи спокойно още няколко минути — посъветва я доктор Нелсън. — Джон е добре. Ръката му е насинена, но се радвам да отбележа, че не е счупена. Вероятно го е настъпил кон. Изглежда, поради вълнението в момента, никой от вас не е осъзнал нараняванията си веднага.
Като едва забележимо поклати глава, Чарити се почуди повече на себе си, отколкото на казаното от доктора.
— Не мога да повярвам, че съм припаднала, като съм видяла малко кръв. Ами че аз никога не съм правила такава глупост през целия си живот.
Анди Нелсън кимна и повдигна едната си вежда.
— Исках да те поразпитам повече за това, млада госпожо — призна той, а очите му шеговито проблясваха. — Не искам да си пъхам носа, където не трябва, но възможно ли е да си бременна, Чарити?
— О, боже! — въздъхна тя с надежда и страхопочитание. — Ние така се улисахме в прибирането на реколтата, че за това изобщо не сме се сетили.
— Значи е възможно? Имала ли си и други признаци?
Напрегнати гърди? Гадене? Умора? Замаяност?
— Да, да! — в очите на Чарити блестяха радостни сълзи, лицето й бе обляно от щастие. — Бебе? Представи си! Как ще се изненада Джони.
В отговор доктор Нелсън тихо се засмя.
— Не виждам защо. Освен ако неправилно са ни учили в медицинската академия, бащата обикновено играе активна роля в зачеването. Изглежда, съпругът ти е засявал не само житни семена, скъпа госпожо Приндъл. Сърдечни поздравления и на двамата!
Не на себе си от щастие, Джон и Чарити напуснаха кабинета на доктор Нелсън малко по-късно. Джон бе поразен от новината, която му бе съобщила Чарити.
Сю бе изпълнена с трепет, като научи радостната им вест, и обеща да помогне на Чарити да ушият бебешките дрешки. Тя също така обеща да разнесе баниците, които Чарити бе направила за някои от болните и стари богомолци, като по този начин й остави повече време да пазарува и да празнува с Джон.
— Ти си твърде мила, Чарити — каза й Сю усмихната, като поклати глава. — Не знаеш ли, че хората се възползват от такива като теб? Освен това ти ни караш да изглеждаме дребни и стиснати в сравнение с теб. Не е честно.
Докато вървяха, лицето на Чарити сияеше, а Джон се движеше наперено. И двамата щяха да се пръснат от гордост и радост. Бяха дошли в града да се запасят с продукти, да платят последните вноски, за да стане малката ферма изцяло тяхна, да вложат остатъка от парите в банката, докато дойде време да поръчат повече семена за нови посеви, и да отпразнуват първата година от семейния живот и успеха от първия едногодишен труд. А сега имаха още една, по-голяма, причина за празнуване.
— Ще почерпя чудесната си съпруга с най-добрия обяд, който този град предлага — каза й Джон, вперил блестящ поглед в нейния. — Ти ме направи най-щастливия човек на земята, Чарити. Дори не знам как да ти благодаря и да ти кажа колко много и искрено те обичам!
Ако не стояха на Франт стрийт посред бял ден, щеше да я вземе в обятията си и силно да я целуне.
— О, Джони, аз също те обичам с цялото си сърце — нежността, която грееше върху лицето й, би развълнувала и най-коравото сърце. — Мислиш ли, че можем пак да дойдем в града утре, за да присъстваме на неделната служба? Знам, че е много две идвания за два дена, но ние наистина трябва да благодарим на бог за удивителната му щедрост. Той ни дари толкова много, Джони.
— Скъпа, ако сега ми поискаш луната, ще се опитам да ти я сваля. Да, ще се върнем утре, а може би и ще отделим време, за да посетим някои приятели, но сега имаме да свършим малко работа, докато магазините са отворени.
— Можем да похарчим малко повече, за да купим плат и прежда за бебешки дрешки, нали? О, с нетърпение очаквам да започна да плета терлички и шапчици за нашето малко сладурче! И веднага трябва да пиша на мама. О, Джони, можеш ли да повярваш? Бебе! Нашето бебе!