„Още един мъж, на когото трябва да се доверя и да се надявам, че ще е почтен в сделките си с мен“ — помисли тя с въздишка, като осъзна колко зависима е от Мейно, не само да се оправя с по-трудните задачи, но и за собствената си защита. Макар че рядко си разменяха повече от десетина думи на ден, тя свикна да го вижда наоколо си и се чувстваше в безопасност, като знаеше, че е там. Сега Чарити осъзна, че е настъпил моментът да се научи да се защитава от злото. Какво щеше да се случи, ако се нуждае от помощ, когато Мейно е заминал на лов или е зает на другия край на фермата? Ами ако се повтори случка като тая с Фоули, когато е сама?
— Мейно, искам да ме научиш да боравя с пушка — каза му Чарити след няколко дни.
— Как се стреля или как се улучва нещо, когато стреляш? — запита той.
— И двете.
— Аха — кимна той, като обмисляше молбата. — Защо?
— За да мога да се защитавам, ако възникне необходимост, разбира се.
— Разбира се — каза той с обичайната си лаконичност, но тя си помисли, че тайно й се присмива.
— Значи ще ме научиш?
— Ще си помисля и ще ти кажа.
— Защо трябва да мислиш? — запита тя. — Трябва да мога да се защитавам, когато те няма.
Той леко кимна, после запита:
— Сигурна ли си, че искаш само да се защитаваш? Може би търсиш начин да си отмъстиш?
Тя отговори, без да мисли:
— Това е смешно! Дори мисълта за това е нелепа! Устните му се изкривиха в усмивка, когато й отговори:
— Няма да те науча на нещо, което може да бъде причина да те убият. Много труд положих, за да останеш жива.
Не че идеята да убие нападателите си не бе й минавала през ума, особено след като законът не успяваше да ги залови. И все пак, това си оставаше в границите на мечтите, някаква приказна версия на легендата за Давид и Голиат, в която Чарити изпълнява главната роля на женски Давид. Както бе казала на Мейно, бе абсолютно нелепо дори да храни такива мисли, но само мисълта за такова отмъщение бе балсам за душата й.
О, да си този, който дърпа спусъка и праща един от тези зверове в гроба! Един? Е, щом само си мечтаеше, защо пък да не мечтае на едро? Защо да не убие и шестимата гнусни зверове? Какво не би дала да може да борави с револвер като оня мъж, който стреля по Фоули! Да, наистина, това вече би било нещо! Никой не би посмял да я закача тогава.
Вестта за смъртта на майка й пристигна. Колкото и подготвена да се смяташе, Чарити бе покрусена, като научи. Това, изглежда, бе последният удар на неблагосклонната съдба и я сломи повече от предишните й нещастия.
Сестра й писа, че брат им Тед и съпругата му са наследили семейната ферма — абсолютно всичко в нея. Бе справедливо, наистина, тъй като той бе единствен син и от три години бе поел ръководството на фермата — откакто баща им почина. Без да спазва траурния период, Зоуи щеше да се омъжи за Нот Уорън преди края на месеца, както бяха запланували, когато майка й бе жива. Всъщност брат й и сестра й си имаха свой живот и Чарити осъзна с горчивина, че вече няма причина да се връща вкъщи.
Отчаяна, дни наред тя се движеше като в мъгла. Забрави да спи, да се храни и дори да готви за Мейно. Веднъж, когато стоеше замислена в малката си зеленчукова градина, се разрази буря. Бе така дълбоко потънала в скръбта си, че дори не разбра, че е коленичила в калта, а дъждът прилепва роклята към тялото й и светкавици заплашително танцуват по небето. Мейно я откри и безцеремонно я замъкна в къщата, хвърли й няколко кърпи и й заповяда да си облече сухи дрехи.
След това започна да готви и за двамата, като седеше срещу нея на масата и броеше всяка хапка, за да е сигурен, че е яла. Изминаха няколко дни, преди Чарити да успее да се справи с новата загуба и да се върне към нормалното си състояние или поне към онова, което минаваше за такова след смъртта на Джон.
После, само за една нощ, отчаянието на Чарити се превърна в гняв. Не обикновен, краткотраен гняв, а гняв, който се бе натрупвал в нея от нощта на нападението, засилен от невъзможността да пролее сълзи и да намери успокоение. Този гняв се надигаше в нея от дълго време, незабелязано, често прикриван като мъка и униние, но сега излизаше на повърхността като ураган, който търси най-дребния повод да се разбушува, готов да опустошава.