Той все още не бе сигурен по отношение на нея и това го тревожеше. Дали просто бе някаква странна птица, похотлива стара мома, достойна единствено за съжаление? Или бе част от капан, който заплашва живота му? В тая жена имаше нещо особено, но Люк не можеше да отгатне какво бе то.
Макар и зает с мислите си, той долови тихи, колебливи стъпки, които спряха пред вратата на банята. Както си седеше гол, до гърди потънал в топлата вода, той чу, че някой потайно се промъква в антрето. Люк присви очи, протегна ръката си за револвера и се загледа как дръжката на вратата бавно се натиска и постепенно се отваря. С револвер в ръка, скрита зад ваната, Люк симулираше спокойствие, което вече не чувстваше. Бе подпрял глава на ръба на ваната, а гъстите му мигли прикриваха очите, които не бяха напълно затворени. Бе готов да посрещне всеки, който прекрачеше прага.
Когато през процепа на вратата колебливо надникна една черна шапка над очила с железни рамки, Люк едва не глътна запалената си пура. Той не отвори очи, докато жената не влезе в стаята, с гръб към него, като проверяваше дали някой не я е видял. Изненадата и чистото любопитство караха Люк да мълчи, когато тя затвори вратата. До нея имаше стол. Без да го поглежда, тя тихо го взе и подпря дръжката с високата му облегалка.
— Какво, по дяволите, мислите, че правите, госпожице? — гласът на Люк гръмна в тишината като изстрел.
— Ай! — Чарити се завъртя, краят на полата й се закачи за вирнатия крак на стола и тя тромаво се пльосна върху килнатата му седалка с цялата грациозност на мокър парцал. Слабите й ръце се хванаха за гърдите над тупкащото сърце, като да го спрат да не изскочи. — Изкара ми ангелите! — възкликна тя, като го прониза с обвинителен поглед изпод очилата си.
— Ангелите? — каза той, като се повдигна малко и остави револвера. Черната му вежда се повдигна и ъгълчето на устата му помръдна в израз на неверие. — Дяволите, по-вероятно. И вие не допринесохте много за моето спокойствие, като се промъквате така. А сега бихте ли ми казали какво е толкова адски важно, че се налага да прекъснете банята ми?
Чарити несръчно се изправи на крака, като се опитваше да не падне и да не бутне внимателно закрепения стол.
— Трябва да разговарям насаме с вас — казах ви в ресторанта — за пръв път, откакто бе влязла в стаята, Чарити го погледна и изведнъж очите й се разшириха, а устата й се отвори. — О, велики боже! Вие сте гол!
Люк премигна, а белите му зъби стиснаха края на пурата, когато й казваше подигравателно:
— Без майтап, госпожо. С такива наблюдения трябва да сте детектив. А колко хора познавате, които се къпят с дрехи?
— Не познавам такива — изведнъж тя се превърна в заекващ идиот, всяка разумна и сериозна мисъл изчезна от главата й, а невярващият й поглед се прикова върху голите гърди на Люк Стърлинг. Тя гледаше в захлас капчиците вода, които блестяха като бисери сред облак от черни къдрици. Този черен килим наистина ли бе така мек и гъвкав, както изглеждаше? Космите по гърдите на Джон бяха почти руси и много по-редки.
Веселото настроение на Люк изчезна, като гледаше как кльощавата стара мома го поглъща с поглед. Изведнъж горещата вана твърде много му заприлича на готварския чайник на канибал, а той — на момченцето, което ще е очакваната гощавка.
— Хм, госпожо, знаете ли, това не е най-доброто място за разговор. Вие не бива да стоите тук. Ами ако дойде някой, който иска да се изкъпе?
Още не изрекъл думите, Люк се зачуди дали това не бе планът й през цялото време — да постави себе си и него в компрометиращо положение, след което той ще бъде принуден да се ожени за нея, за да спаси репутацията й и кожата си.
С усилие Чарити отвърна поглед от гърдите му и насочи мислите си към това, за което бе дошла. Тя почти се извърна от него, обзета от неудобство повече заради собственото си поведение, отколкото от неговото. Като преглътна, за да изпрати малко влага към пресъхналото си гърло, тя махна с ръка към Люк и изграка:
— Бихте ли се покрили с хавлия или каквото и да е там, господин Стърлинг?
При създалите се обстоятелства Люк бе доволен да изпълни молбата й. Боже опази, ако събуди страстите на тази стара мома повече, отколкото бяха събудени в момента!
— Добре, казвайте за какво сте дошли и се измитайте по дяволите, преди някой да ви е заварил тук! Защото ще ви кажа още сега, че пукната пара не давам за вашата репутация и няма да пожертвувам свободата си за такава като вас.
Чарити се намръщи, като напразно се опитваше да следва мислите му. За какво се беше разбеснял толкова? Е, добре, тя няма време цял ден да стои да си говорят, макар че, когато се сети да го хване тук, не бе осъзнала колко неудобно ще е да се опитва да разговаря с гол непознат в банята.