Люк трябваше да обмисли доста неща, преди пак да се срещне с нея. Той имаше причини да търси само Данди. Да й помогне, означаваше да преследва не един, а шестима убийци. И тъй като от слуховете не можеше да се разбере дали Данди се е присъединил към бандата разбойници или не, Люк трябваше да преследва и шестимата.
Нужни му бяха повече подробности за тях и точно сега, изглежда, вдовицата Приндъл беше човекът с най-надеждна информация. Освен това тя можеше и да плати, а на него винаги му трябваха пари. Но първо трябваше да говори пак с нея. После щеше да реши дали да й помогне или не.
Ако беше неизбежно да се срещне с него в хотела „Додж Хаус“, трябваше да го направи колкото се може по-потайно. Затова, преди уреченото време, Чарити предпазливо откри номера на стаята на господин Стърлинг. Без да научи нещо повече, тя се прокрадна по стълбите за прислугата и я намери. Не почука, за да не привлича чуждото внимание към себе си. Като разбра, че вратата е отключена, тя тихо се вмъкна в стаята — и изведнъж се намери със сплескан нос от барабана на револвера му.
— Жено, не знам как си успяла да живееш толкова дълго! Не разбираш ли, че проклетата ти глава щеше да хвръкне, преди да съм разбрал, че си ти? — беснееше той. Като мушна револвера в кобура, преметнат през таблата на леглото, той продължи да я гледа свирепо. — И какво, по дяволите, искаш да кажеш, като се вмъкваш в стаята ми? Това, което знам, е, че само камериерки и курви имат достъп до стаята на мъжа в хотела, и то по покана. Но след малката случка в банята този следобед май не бива да съм толкова изненадан, нали?
Разбира се, поведението й бе много неприлично и при обикновени обстоятелства и мъртва нямаше да я намерят в стаята на непознат, камо ли в банята. Но това не бяха обикновени обстоятелства, нищо в живота й вече не бе нормално.
— Съжалявам! Не помислих! Просто не исках да привличам внимание, като чукам и вдигам шум.
Почти опрял нос в нейния, Люк не можеше да не види колко разстроена беше тя. Лицето й бе бяло като платно и няколко лунички изпъкваха по носа й като пръски кал по пресен сняг.
— О, пъкъл и проклятие! — изпсува той тихо, като я хвана за ръката и я заведе до леглото. — Седни, преди да си паднала! — и пак това странно усещане за огън близна върховете на пръстите му.
Той я пусна, преди Чарити да успее да осъзнае, че я е докосвал, преди да се стресне или да възроптае, че я е хванал. Чу я да изказва едно доста безсмислено съображение.
— Господине! Не мога да седна на леглото ви!
А, сега пък свенливостта й реши да се прояви!
— Чудесно! Тогава падни на проклетото си лице, не ме е грижа! Ако имаше акъл колкото и на пиле, щеше да видиш, че в стаята няма стол.
Тя седна, по-точно, кацна като птиче на самия край на дюшека, като че ли това намаляваше впечатлението от действителната постъпка. Загледана в него, тя вяло продума:
— Имате сапунена пяна на ухото.
— Да, и чорба вместо мозък, че въобще се замислям дали да ти помогна — рязко отвърна той, като взе кърпа и си избърса ухото. — Да поемеш задължението да убиеш шестима не е дреболия. А има и подробности, които предварително трябва да уточним. Например — какво ще стане, ако открия само четирима или петима от тях? А също така — да ги убия ли искаш, или просто да ги доведа в Додж Сити да бъдат изправени пред съда? Между другото, забелязах афиша за наградата, което ми подсказва друг въпрос — повече от обещаната награда ли ще ми платиш? Предстои ни да обсъдим възнаграждението ми, което може би ще е повече, отколкото искаш да похарчиш — той я засипа с въпросите, без да й даде време да отговори, и въобще не спомена за личния си интерес към тези мъже или за намеренията си да залови Данди.
— Чакай! Чакай! — Чарити се изправи, като нетърпеливо размахваше ръце. — Ако млъкнеш за малко и ме изслушаш, ще разбереш, че има нещо, което трябва да изясним още в началото — тя пое дълбоко дъх и се загледа в него, като се опитваше да прецени колко ще се ядоса господин Стърлинг, когато му каже, че греши. Накрая, като осъзна, че няма начин да избегне това, тя изтърси: — Не искам ти да преследваш тези мъже. Просто искам да ме научиш на всичко, което трябва да знам, за да ги преследвам самата аз.
Люк остана с отворена уста. После енергично тръсна глава, сякаш да поправи дефектния си слух.