А тя бе загубила и двамата — и съпруг, и дете — от ръцете на жестоки убийци. Бе загубила единствената си възможност за щастие, защото, изглежда, бе искала детето. Поне искаше да си отмъсти за смъртта му и за смъртта на съпруга си, което я извисяваше над повечето жени, които Люк познаваше.
Никой не заслужаваше да му опропастят живота така напълно и безмилостно. Цяло чудо бе, че е останала толкова нормална, и бе естествено, че така силно искаше да си отмъсти. Дори можеше да разбере желанието й лично да се разправи с нападателите си, отколкото да остави това на други. И той на нейно място щеше да постъпи така.
Правилно ги бе определила, като ги бе нарекла животни, защото мъжете, истинските мъже, които имат поне капка чувство за приличие, никога нарочно не биха навредили на беззащитна жена, особено пък на бременна. Всеки, който върши такива неща, заслужава да бъде гонен като животно, каквото си е всъщност, после да бъде убит много, много бавно, така че да има време да изпита същата болка, която е причинил на жертвата, да има време да размишлява върху греховете си и върху края, до който го бяха довели. А това, че Данди бе един от тях, само правеше Люк два пъти по-решителен да ги залови.
Като навлажни една кърпа в умивалника, Люк свали очилата и избърса лицето й. Движенията, с които се опитваше да свести клетата дама, бяха непохватни, но той не бе свикнал да помага на припаднали жени. Когато тя се размърда и започна неразбираемо да мънка, той наостри вниманието си. Разглеждаше лицето й, искаше му се да влее руменина в бледите й страни и безмълвно й се молеше да отвори очи. Интересно как чертите на лицето й се бяха отпуснали, докато лежеше в безсъзнание. В един момент тя изглеждаше почти млада. А когато гъстите й мигли потрепнаха и се отвориха, той видя, че сините й очи, нескривани зад очилата, са хубави, независимо от тъмните кръгове под тях.
Люк мислено се стресна и се укори, като се чудеше дали не си губи ума. Откога го привличаха кльощави старици? Господи, наистина не трябва да пие от това долнопробно уиски, което продават долу.
Чарити изстена и вдигна ръка към замаяната си глава.
— Добре ли си, госпожо Приндъл? — запита загрижено Люк. Съвсем объркана, тя отново изпадна в паника и се опита да стане от леглото. — Не, не, лежи си, докато се почувстваш по-добре — като усети страха й, Люк заговори с най-успокояващия си глас, който винаги действуваше. — Всичко ще е наред. Повярвай ми! — Люк не можеше да търпи да я гледа как лежи, скована и неподвижна, сякаш очакваше да изпита най-непоносима болка. — Виж какво, госпожо, няма да ти сторя зло, реших да ти помогна. А сега би ли престанала да ме гледаш, като че ли очакваш да те ударя всеки момент?
— Ти… ти ще ми помогнеш? — запита колебливо Чарити, сякаш се страхуваше да повярва на думите му. — Ще ме научиш да стрелям?
Люк въздъхна тежко и кимна.
— Да — заключи той с неохота, като се чудеше защо ли просто не тръгна след Данди и дружинката му и да й донесе доказателства, когато свърши работата. Смешно бе да се съгласява с този план и щеше да загуби ценно време, като се опитва да я научи на умения, които сигурно никога нямаше да усвои. — Сигурно ще съжалявам, докато съм жив, но ако видя, че възприемаш уроците ми, ще те науча на това и на нещо повече, което ще ти трябва, за да тръгнеш да преследваш убийците на съпруга си.
— О, ще се науча и още как, господин Стърлинг! Хич не се тревожи за това — после лицето й отново помръкна. — Не искам в града да знаят за това, ако нямаш нищо против. Ще създаде повече проблеми, отколкото искам да имам точно сега.
— Как предлагаш тогава да постъпим?
— Ако можеш да се преместиш във фермата за известно време? — погледът му помръкна и тя бързо продължи. — Можеш да спиш в обора с Мейно.
— Мейно?
— Това е индианецът, който ме намерил и ме докарал при доктор Нелсън. Той сега живее у дома и ми помага в по-тежката работа — като взе очилата си от него и ги постави, тя се намръщи замислено. — Ако наистина не обичаш индианците, предполагам, че можем да уредим нещо друго. Като си помисля, и Мейно няма особено да се зарадва да се запознае с теб.
— Ще уважавам неговия начин на живот, ако и той уважава моя — каза й Люк. — Нещо друго?
Независимо от факта, че бе още на леглото му, полуизправена, подпряна на възглавници, Чарити се осмели да го погледне право в очите и каза:
— Да, господин Стърлинг, има. След като се споразумеем какво възнаграждение е достатъчно, ще ти се изплаща в пари, а не в услуги от моя страна, ако разбираш какво искам да кажа. Аз по никакъв начин няма да съм част от сделката. Споразумяхме ли се?