Как можеше да каже всичко това на Чарити, особено когато и той като нея бе така решен да отмъсти?
10.
— Какво е всичко това? — запита Чарити, като оглеждаше пакетите, натрупани на кухненската маса. Пушката бе единственото нещо, което не бе опаковано в хартия и не бе завързано.
— Всичко е за теб, така че можеш да задоволиш любопитството си — бавно каза Люк, като си наля чаша кафе от кафеника, който винаги държаха на печката. Като обърна обратно един стол, той седна и подпря ръце на облегалката в очакване на реакцията й. — Отвори първо това — посочи той към пакета с най-странна форма.
Като се колебаеше, Чарити изпълни молбата му. В пакета тя намери колан, твърде малък, за да е по мярка на Люк, кобур и револвер „Колт“, подобен на неговия, висяха на колана.
— За мен ли е това? — запита тя, като му хвърли бърз поглед. — И пушката ли?
Той кимна.
— Не мога все да ти заемам моите — обясни той грубо.
В другия пакет, който тя отвори, имаше ботуши. Макар че не бе се замисляла много, сега виждаше, че ще са по-удобни за езда от обувките й. И все пак не се сдържа и запита:
— Как разбра номера ми?
— Измерих подметките на обувките ти.
Тя веднага се изпълни с подозрение. От седмици наред усещаше, че някой влиза в къщата, в спалнята й, докато тя спи.
— Кога? — запита тя предпазливо.
— Оня ден, когато ги изкаля и ги остави на задните стълби. Защо?
След тези думи не можеше да вземе да му каже, че го подозира, че се промъква в спалнята й нощем.
— Чудех се просто.
После се показаха една хубава каубойска шапка, шлифер, жилетка и шалчета. И тя пак осъзна, макар и да не бе обмисляла покупката на тези неща, че всички те са необходими за рискования й план, за да издържи промяната на времето, докато пътуват.
Всичко, освен шалчетата. Дали бе забелязал белега на шията й, макар че тя винаги се стараеше да го скрива? Дали Мейно не бе споменал нещо за това? Само при мисълта за този грозен спомен от оная ужасна нощ гласът й стана по-дрезгав от обикновено, когато запита:
— А шалчетата за какво са?
— За да предпазват гърлото ти от прах, когато яздиш, и врата ти от слънцето, за да не изгориш.
— Аха! — той отново имаше логично обяснение, което нямаше нищо общо с нахлуване в интимния й живот. Трябваше да приеме думите му за верни, докато не чуеше нещо по-различно. Ставаше й обаче все по-неудобно, че този мъж бе ходил в града и й бе купил дрехи. Не се прави така! Макар че тя възнамеряваше напълно да му възстанови парите за покупките, можеше само да се надява, че е бил дискретен, когато ги е купувал, така че никой да не заподозре, че са за нея. Репутацията й нямаше да издържи повече очерняне.
Когато отвори последния пакет, Чарити сметна, че има причина да направи изключение.
— Моля, обясни ми, господин Стърлинг — каза тя с най-хладния си глас. — Останалото мога да разбера. Но тези неща — тя посочи към дънковите панталони, ризите и полата панталон за езда — са напълно неподобаващи и безполезни, особено тези скандални панталони.
Бе очаквал реакцията й, най-вече защото нито една дреха не бе черна. Ризите бяха в нюанси на синьо и кафяво, едната — дънково синьо, а другата — бежова.
— Няма й нищо на полата панталон — възрази спокойно той, решен да не я остави да го ядоса. — Ти вече облича твоята, тази е само по-здрава, по-подходяща за езда от тези, които ти се опитваше да преправиш от старите си рокли. Материята е по-тежка и понеже е използуван по-малко плат, няма да се заплита в седлото. А ризите купих, понеже не знаех дали имаш такива, които да подхождат на полите и панталоните.
— Да. Ами панталоните, господине? Можеш ли да ми предложиш някакво разумно обяснение и за тях? — продължи тя високомерно.
Хладният му зелен поглед я прониза и тя замръзна на място, когато той проговори.
— Ако възнамеряваш да носиш револвер и да се научиш да го изваждаш бързо, трябва да завържеш кобура около бедрото си. Тъй като не бях сигурен дали това може да стане с пола, купих ти и панталон. Ако откриеш, че можеш да се справиш с полата, чудесно. Обличай полата. От теб искам само чудесно усвояване на уроците, друго не ме интересува.
Успокоена малко, тя отговори надменно:
— Надявам се, че си бил внимателен, когато си ги купувал.
— Опитах се, макар че ми отправиха няколко особени погледа заради полата. Надявам се да си е проличало, че не е моят размер — добави подигравателно той, — иначе отсега нататък славата ми на точен стрелец няма да струва и пукната пара.