Когато й отговори, гласът на Люк бе студен и безчувствен като гроб, от което Чарити я побиха тръпки.
— Той стреля в мен и ме остави, защото сметна, че съм мъртъв — като не обърна внимание на изненадата й, той продължи подигравателно. — Това бе грешката му. Трябваше да се увери, че ме е убил, защото сега аз ще го убия. Но ще се погрижа той да е с лице към мен, когато го направя, защото искам да знае кой слага край на жалкия му живот.
— Защо?
Той я погледна и повтори скептично:
— Защо? Ти всъщност не си сигурна защо искам да го убия?
— Не се дръж като тъпак. Дори аз знам, че е абсолютно непочтено да застреляш някого в гърба — не че не мога да си представя Данди да върши нещо толкова подло. Питам за обстоятелствата, довели до това. Защо стреля по теб?
Люк нямаше намерение да обяснява на Чарити, че спорът бе за покана в леглото на едно момиче от кръчмата.
— Имахме малък спор, който аз прибързано сметнах за уреден. Не само че подцених Данди, но принизих бдителността си в неподходящия момент — една грешка, която, уверявам те, няма да повторя.
Това спря възраженията на Чарити, но не и въпросите й. В интерес на истината тя бе много облекчена да разбере, че няма да тръгне на път сама, тъй като Мейно се бе съгласил — с неохота и с много мърморене — да остане и да пази фермата. Успокояващо бе да знае, че Люк ще е до нея на всяка крачка, за да я напътства и да й помага, ако се разколебае. Не че се съмняваше в собствената си решимост, но още от началото присъствието на Люк я правеше по-смела, по-сигурна, като че ли й даваше от собствената си сила. Колкото и глупаво да звучеше, той й бе станал талисман срещу злото, символ на закрила и кураж.
Първите опити за бързо изваждане на пистолета и точна стрелба те започнаха отново с неподвижни мишени. Върху няколко бали слама Люк бе подредил празни бутилки и счупени буркани, които тя вече не можеше да използува за консервиране.
— По-късно, като усвоиш това, ще се върнем на подвижните мишени — каза й той.
Колкото и да се опитваше, колкото и лесно да изглеждаше, когато показваше Люк, тя просто не можеше да координира ръцете и погледа си, за да извади револвера плавно. Движенията й бяха несръчни, резки, в резултат на това целта се изместваше. При половината от опитите револверът все се запираше някъде в кобура, а когато го изваждаше и стреляше, бутилките често си оставаха прави, подредени върху балите, като присмиващи се стражи върху крепостна стена.
— Е, мисля, че можем спокойно да приемем, че няма да имаш зашеметяващ успех в бързото изваждане на револвера — Люк стоеше и клатеше глава. От дни упражняваха това, а тя бе все така бавна като в началото, макар че неговите умения силно се изостриха през това време.
— Изглежда толкова лесно — оплакваше се Чарити намръщено.
— Не се ядосвай. Скоро ще му хванеш цаката. Все пак, ако ги сравним, точността има по-голямо значение от скоростта. Може да си бърз като светкавица и пак да те убият, ако ти е калпаво прицелването. Поне в повечето случаи улучваш това, в което се прицелваш.
— Да, но само когато не се тревожа за изваждането на револвера от кобура. Когато ми каза, че голяма част от умението бързо да изваждам револвера се крие в действието на китката, реших, че няма да имам затруднения. Мислех си, че ще ми е така лесно като с камшика.
Люк я изгледа любопитно. Камшик? — повтори той. — За камшик на каруца ли става дума?
— Понякога — каза тя и кимна, — но по-често за коне или за бикове. Камшикът за бикове е по-дълъг и по-тежък, но щом свикнеш да го използуваш, можеш да откъснеш главата на пиле за секунда.
Той я гледаше много странно и тя за нищо на света не можеше да разбере защо.
— Искаш да ми кажеш, че добре боравиш с камшици или говорим за нещо друго — запита той, като внимателно претегляше думите си.
— Не ми вярваш, нали? — Чарити не можеше да реши дали е обидена или развеселена. — Добре. Предполагам, че просто трябва да ти го докажа — тя се отправи към обора с решителна походка и блясък в очите и след малко излезе оттам с плетен кожен камшик.
— Съгласен ли си пак да ядеш пиле за вечеря? Защото, ако ги умъртвя, трябва да ги изядете. Не мога да си позволя безразсъдно разточителство.
Люк се ухили, демонстрирайки отношение на снизходителен родител към преждевременно пораснало дете.
— Разбира се, госпожо! Покажи какво можеш. Вместо да влиза в кокошарника, който беше твърде малък, за да може да размаха камшика, Чарити пусна две кокошки да тичат из двора. Клетите пилета едва вдъхнаха свободата, когато камшикът на Чарити изсвистя във въздуха. Два пъти, бързо един след друг, и пилетата се замятаха наоколо без глави, а от тенджерата ги деляха минути. Люк стоеше зяпнал от учудване.