— Да ме вземат мътните! — свирна леко той. — Къде, по дяволите, си научила всичко това?
Сега бе ред на Чарити да гледа победоносно и тя с удоволствие го направи.
— Брат ми ме научи, когато бяхме деца. Започнахме на шега, от скука, но аз скоро открих, че имам дарба за това, а и бе много забавно. Това улесняваше брането на ябълки от трудните за достигане клони и не бе толкова опасно — каза тя с кисела усмивка. — Мисля, че това е единственото умение, което усвоих без одобрението на майка ми, особено когато пилетата й започнаха непрекъснато и загадъчно да изчезват.
Той я изгледа замислено.
— Можеш ли да постигаш това и с други мишени, или се ограничаваш само с пилета и ябълки?
— Хм! — изсумтя тя с ръце на хълбоците. — Какъв Тома Неверни си! — тя се отправи към мястото, където бяха подредили бутилките. След три поредни изплющявания три бутилки се прекатуриха една след друга. Камшикът се изви в блестяща дъга още веднъж и останалите бутилки бяха пометени с един замах.
— Това удовлетворява ли любопитството ти? — запита тя с лека усмивка.
— Донякъде. Бих искал да видя още, за да мога да преценя наистина колко си добра с това нещо. Едно е сигурно. Дяволски по-добра си с камшика, отколкото с револвера.
— Съгласна съм, но камшикът си има ограничения. В малки затворени пространства не може да се използува така точно. Има голяма вероятност да се закачи в нещо и да не улучи целта. И друго — може да достигне само до няколко фута, а куршумът стига по-далеч и по-бързо. Точно мога да боравя с камшик, дълъг седем-осем фута. По-дългите камшици са ми тежки и тромави.
По негово настояване тя показа още от необикновената си способност. Бързо и едно след друго, тя откъсна копчетата на градинското плашило — платът на ризата остана непокътнат. Изгаси пламъка на свещта и в същото време добре подряза фитила. Завърза бала сено от плевника и я смъкна с лекота.
Когато Люк се изказа одобрително, все още поразен от способността й, тя обясни:
— Всичко се свежда главно до умението да се прецени разстоянието до целта, да се вземат предвид ъглите, да се определи времето на удара и да се контролира движението на китката. В зависимост от това, какво искаш да постигнеш, можеш да удариш рязко, със силен зашеметяващ удар на камшика, можеш да го увиеш около обекта и да го придърпаш към себе си, както при ласото, или пък можеш съвсем леко да удариш целта си, просто да я погъделичкаш. А в зависимост от намеренията си и способността си, можеш да го увиеш около обекта, да режеш, да шибаш, да натъртваш, да задушаваш или просто да го държиш.
— Или жертвата — прибави Люк проницателно.
Тя кимна в знак на съгласие:
— Или жертвата. Но камшикът си има недостатъците. Трябва да умея да стрелям. Ще ми се да мога да стана по-бърза при изваждане на револвера. Трябва да имам колкото може повече предимства.
Люк искрено се съгласи. Дори при положение, че ще е с нея да я закриля, тя наистина трябваше да усвои всички възможни умения. Като имаше това предвид, Люк уговори Мейно да научи Чарити на няколко номера с нож. А докато те се занимаваха с това, може би и Люк щеше да усвои някои от тънкостите на индианеца.
Въпреки дребния си ръст, Чарити се оказа по-подходяща за близки схватки, отколкото за хвърляне на ножа, ако успееше да свикне с допира на телата. Постиженията й в хвърляне на нож можеха да се сравнят само с бързината на изваждане на оръжието — и двете бяха отчайващо бавни! Сякаш да компенсира липсата на сръчност в тези случаи, тя бързо се изправяше на крака, изключително подвижна в схватките и великолепна, когато многократно преминаваше покрай отбранителните пози на Люк и Мейно, за да забие острието.
Наред с други неща Мейно ги научи да се бият в стил арапахо, както го бяха учили като момче. Макар че Чарити бе напълняла малко през последните седмици и притежаваше жилавост и сила, която и двамата скоро взеха да уважават, тя все още си бе слаба. Мейно я научи как да се възползува от дребния си ръст, как да използува опорната точка вместо силата на мускулите, как да си служи с краката и да изважда врага от равновесие, когато той най-малко очаква.
Чарити на свой ред показа на Люк и Мейно как да дращят, да си забиват ноктите, да хапят, да скубят и да изпълняват известната маневра „престори се на сериозно ранен, за да примамиш врага“, която тя бе усъвършенствувала в детството си, когато се бореше със сестра си и брат си. Тя примами и разгроми Люк много пъти, с което самоувереността й неимоверно нарасна. Скоро това се превърна в състезание между тях — да видят кой ще спечели преимущество над другия, без да подбират средствата.