— Наказанието на вдовицата — Мейно подхвърли тихо и почтително. — Родено в най-потайните кътчета на женския ум — полъхна ги хладен ветрец, безпричинен и внезапен, който веднага изчезна, сякаш думите на Мейно бяха призовали духовете — събудили ги бяха от дълбокия им сън, за да привлекат вниманието им.
Люк потръпна, Мейно загрижено се намръщи, а Чарити се усмихна загадъчно.
Сънищата! Чарити никога не бе имала такива ясни сънища! Цветните изкривени образи се носеха около нея — не в главата й, както може би си бе представяла, а около нея — заобикаляха я. Всичко изглеждаше съвсем действително. Не, повече от действително! Беше по-голямо и по-силно от нормалното. Дори имаше усещане за мирис. В предишните си сънища никога не бе помирисвала нещо, поне тя така смяташе.
Всичко започна много хубаво, със сменящи се образи от детството. Тя се видя като дете, някак си тя отново бе това дете със златисти къдрици и огромни сини очи. Господи! Бе пак на осем, покачена на клоните на старата ябълка, откъдето не можеше да слезе сама, сълзи се стичаха по бузите й, докато чакаше Зоуи да изтича вкъщи за помощ. О! Ей я Зоуи, мотае се, с отвратителна усмивка на лицето и без намерение да доведе помощ за Чарити. Ами че тя почти долавяше изпълнените с ревност мисли на сестра си!
А ето я и мама, тя я вика и се тревожи, защото се мръква и Чарити я няма. Тази вечер Зоуи яде бой, защото бе забравила да каже къде е Чарити, натупаха и Чарити, първо, защото се бе качила на дървото и изплашила мама, и, второ, защото си бе скъсала роклята.
О! Ето и Джони, като по-млад. Образът му бе кристално ясен и два пъти по-скъп сега. Той бе на цели петнадесет години и много наперен. Ето ги двамата, седнали на брега на поточето под сенчестите клони на дърветата. Ловяха риба и Чарити се бе нацупила с отвращение, докато слагаше на куката един гърчещ се червей за стръв. Без предупреждение, Джони се наведе и я целуна. Червеят, забравен, падна в скута й.
После Чарити се видя изправена пред олтара на старата църква, облечена в снежнобяло и почти разтреперана от вълнение. До нея Джони полагаше върховни усилия да не издаде собственото си притеснение. Зад тях приятели и роднини се усмихваха и подсмърчаха, като наблюдаваха двамата млади как полагат брачна клетва. Това бе щастлив и сияен момент, изпълнен с обещание и любов.
Обзе я лошо предчувствие и Чарити настръхна. Нямаше ги ярките цветове — гъста, виеща се сива мъгла ги бе отнесла и Чарити се сви в себе си и затрепери от страх. „Не!“ — извика тя и в съня си, и вън от него. Колко странно, че можеше да бъде и на двете места наведнъж. Когато се свиваше от някое надвиснало зло, чуваше как шаманът я напътствува със спокойния си напевен глас и усещаше пръстите на Люк да стискат нейните за успокоение и утеха.
И колко чудно, че вече не й трябваше Мейно да превежда индианската реч на шамана. Някак си, колкото и удивително да бе, Чарити изведнъж започна да разбира всяка негова дума. О, какво чудо са сънищата!
Внезапно от мъглата изскочи някакъв образ! „А-а!“ ужасеният й писък и отвратителният смях на мъжа отекнаха в ушите й. Думите на шамана се чуха слабо.
— Овладей образа, момиче. Накарай го да прави каквото пожелаеш.
Смеещото се лице на Кътър се изкриви, щом Чарити пожела да го прогони. Преди образът да изчезне напълно, тя забеляза гърлото, ловко прерязано, и безкръвното лице над него.
Появиха се и другите убийци. Наредени в кръг около нея, изпълняваха някакъв зловещ танц. Там, където трябваше да са телата им, Чарити забеляза само променящи се форми, като прозрачни завеси, подухвани от вятъра. Но лицата им се появиха пред нея с увеличени размери. Тя разпозна всички. Инстинктивно се опита да се отдръпне. Гласът й бе изневерил и се чуваше само жалък хленч.
— Унищожи враговете си, жено! С ума си ги унищожи — тя чу и изпълни заповедта на шамана.
Едно по едно лицата се стопиха, но преди това всяко се промени по някакъв начин. Хубавият Данди вече не бе привлекателен, лицето му бе страшно — сбръчкано и окървавено. Онзи на име Джеб имаше дупка в средата на челото си. А лицето на Уайти бе насинено и подпухнало до неузнаваемост. Чертите на Бронк бяха изкривени, сякаш сгърчени от болка.
Сцената на съня се промени. Сега Чарити се гърчеше от болка, а измъчените й писъци се носеха в нощта. Тя отново изживяваше онова ужасно насилие, онзи безкраен кошмар! Бе толкова действително! О, боже! Болката!
— Болката е в съзнанието ти. Тези мъже от сънищата не могат да ти навредят — чу тя гласа на стареца. — Виж ги, разгледай ги внимателно. Виж как са облечени, цвета на очите им, конете, които яздят. Отбележи всичко необикновено у тях.