Чарити направи тортата предната нощ, доста след като двамата мъже си бяха легнали. Тя искаше да ги изненада, а не можеше да разчита Люк да не й се пречка в краката или пък да я остави свободна достатъчно дълго през деня, за да се справи.
Денят мина както обикновено — урок по езда за Чарити, тренировка по стрелба и новите уроци по търсене на следи, които Мейно преподаваше. През цялата сутрин и следобеда Чарити не можеше да се стърпи от време на време да не поглежда към Люк и се чудеше защо той по никакъв начин не показва, че този ден е по-специален за него от другите. Тоя човек сигурно си е забравил рождения ден!
Най-после настъпи време за вечеря и мъжете, току-що измили се, заеха местата си на масата. Като видя любимото си ядене на масата, Люк вдъхна с благодарност и се усмихна. Той учтиво изчака Чарити да свърши молитвата, което отново й бе станало навик, след като се върнаха от резервата. Той вкуси храната — направи го по-бавно от обикновено — и отправи към Чарити похвали за кулинарното й майсторство. За нейно огромно удоволствие, комплиментите му не бяха просто любезни думи, защото той прие да му сипят допълнително от всичко.
— Не си спомням да ми е било така сладко някога! — въздъхна Люк, когато най-после се отдръпна от масата. — Обикновено не се тъпча като прасе, но всичко бе толкова вкусно.
Мейно и Чарити си смигнаха и се усмихнаха, което накара Люк да се смръщи учудено. Той обаче не каза нищо, само занесе чиниите си на кухненския шкаф за миене, както правеше обикновено, и си наля още една чаша горещо кафе.
— Надявам се, че си оставил място за десерт — тихо каза Чарити. — Направих го специално за тази вечер.
Люк изпъшка и потупа издутия си стомах. Той наистина се бе нахранил обилно, но не искаше да разочарова Чарити.
— Ще опитам — обеща той и пак седна.
Когато Чарити отиде в килера за десерта, а Мейно застана близо до лампите в кухнята, движенията им сякаш бяха предварително репетирани. Когато Чарити отново влезе в кухнята, Мейно намали фитила на лампите. Само слабата светлина на свещите озаряваше стаята, когато Чарити постави тортата точно пред Люк и каза:
— Пожелай си нещо, Люк, и духни свещите.
— Какво става тук? — запита той, напълно объркан. Едва успя да постави чашата си на масата, без да я разлее. — Какво е това?
Лицето на Чарити бе нежно на светлината от свещите, усмивката й — възбудена и мила, очите й искряха.
— Едно птиче ми каза, че днес имаш рожден ден. Сбъркало ли е? Кога е?
Люк сключи вежди.
— Седми юни — отговори той колебливо, като се чудеше как, по дяволите, бе научила.
— Е, значи моето птиче е било право.
Той седеше и я гледаше доста неловко и тя пак му напомни:
— Хайде, Люк. Няма да те накараме да ни кажеш на колко си години. Затова сложих само десет свещи на тортата, защото не знаех още колко трябва да добавя.
Той още се колебаеше.
— Люк? Моля те! Свещите се топят бързо и ще има восък по цялата торта. И не си казвай желанието на глас, защото няма да се сбъдне.
Той се взря в сгрените й от свещите очи и видя нежното внимание. Усети, че ако в тази минута Чарити го помолеше, щеше да скочи от най-високата скала.
— Добре — заключи той.
Той си пожела нещо, после духна свещите наведнъж. Чарити бързо ги махна и отряза големи парчета торта за всички. Като даде първо на Люк, тя се пошегува.
— Бих искала да знам какво си пожела.
Когато той отвори уста да й каже, тя развълнувано размаха ръце и възкликна:
— Не! Не! Не ми казвай! Няма да се сбъдне — а после, като се усмихна хитро, прибави: — Но ако позная, ще признаеш, нали?
Докато ядяха тортата, тя и Мейно правеха чудати догадки за желанието на Люк.
— Харем!
— Домашен ринозавър!
— Пола за канкан!
— Трикрак състезателен кон.
— Коса от жаба!
— Зъби от кокошка!
От толкова смях Чарити я заболяха страните. Много отдавна не бе се забавлявала така.
Накрая сметна, че е време да дадат на Люк подаръците.
— Съжалявам, че не е по-богато украсена — каза тя, като му подаде малкия загънат пакет. — Ако бях предупредена по-навреме, щях да имам повече време да шия.
Оказа се, че бе извършила малко чудо. Сред пластовете хартия лежеше черна памучна риза, чийто маншети, краищата на яката, платките и капаците на джобовете бяха украсени със сиво-син ширит. Люк остана мълчалив много дълго, като леко плъзгаше пръсти напред-назад по плата. Чарити започна да мисли, че не си харесва подаръка.