Това бе необикновена ситуация и за двамата, защото, когато се упражняваха в индианска борба, Люк се стараеше да избягва близки докосвания. Макар че вече не беше толкова плашлива, както в началото, той обикновено се стараеше да я предупреди, преди да я докосне. Така и той се стягаше. Този път обаче всичко дойде като гръм от ясно небе и за двамата.
Лицето й пребледняваше и поръсените около носа й лунички все по-ясно изпъкваха с всяка измината секунда. Ако веднага не започне да диша, сигурно ще припадне в краката му, осъзна изплашен Люк. Той се дръпна достатъчно, за да й направи път да се промуши край него и да застане на безопасно, според нея, разстояние.
Устните на Чарити трепереха, дишаше неравномерно, но се опитваше да успокои болката в гърдите си и донякъде да възвърне емоционалното си равновесие. Междувременно, физическото й равновесие все още бе застрашено, защото, скрити от погледа, под полата, коленете й буквално се удряха едно в друго и в съзнанието й изникна причудливата мисъл, че ако бяха от прахан, вече да е пламнала като факла. Ами че тя едва избегна тази съдба само преди секунди, притисната до мускулестите гърди на Люк Стърлинг, загледана в подкупващите му зелени очи!
Тези очи отново приковаваха нейните и мълчаливо я молеха да му вярва, когато той нежно и успокоително каза:
— Чарити, никога няма да ти причиня зло. Моля те, не се страхувай от мен. Аз не представлявам заплаха за теб. Вярваш ми, нали?
Тя кимна, макар че, ако съдеше по биенето на сърцето си, което скачаше в гърдите й като осмокрака жаба и се опитваше да тръгне в различни посоки едновременно, тя не бе съвсем убедена, че Люк не представлява истинска заплаха за нея. В емоционално отношение този мъж определено се превръщаше в опасност. Чарити все още не разбираше защо или как, но нещо ставаше и тя съвсем не бе сигурна, че е подготвена да се справи с него.
— Чарити? — името й я върна към действителността и й напомни, че стояха на кухненските стълби. Като откъсна поглед от този на Люк, тя се обърна към смръщените представители на закона. Особено мрачен бе погледът на шериф Мастърсън. Той я бе извикал по име.
Бавно, сякаш излизаше от някакъв унес, Чарити кимна:
— Шерифе, господин Ърп. Какво ви води насам?
Бат на свой ред й отправи остър въпрос.
— Какво прави тук наемният стрелец, Чарити? Какво става тук? — Бат насочи вниманието си и забележките си и към Люк, който стоеше непосредствено зад Чарити на малката веранда.
Люк не обърна внимание на тона на Мастърсън. Очите му искряха и преди да разбере какво прави, бе започнал да се придвижва към горното стъпало и към Мастърсън. Когато се изравни с Чарити, тя го улови с две ръце и го дръпна здраво, за да го спре.
— Не, Люк. Остави аз да се оправя. Моля те.
— Май че проведохме същия разговор преди няколко месеца, когато Мейно остана да живее във фермата — напомни Чарити на шерифа и с присвити очи и стиснати до тънка права линия устни го загледа право в очите. — Май твърде много си пъхаш носа в моите работи, шериф Мастърсън, а не правиш нищо, за да уловиш престъпниците, които се разхождат на свобода.
— Е, ние просто се тревожехме за теб, това е всичко. Когато научихме, че Стърлинг живее тук, ние се обезпокоихме, че крои нещо лошо.
— Да — побърза да прибави Уайът, — и само с този индианец за закрила, ние решихме, че може би ще се зарадваш на малко помощ сега.
— Люк Стърлинг е моята помощ и допълнителна закрила, господа — Чарити направи изявлението си самодоволно, а неудоволствието, така явно изписано върху лицето на Мастърсън, я зарадва силно.
Въпреки това Люк така я стресна, че тя едва не изпищя, когато обгърна с ръка кръста й и я придърпа близо пред себе си.
— Имай ми доверие — прошепна той в косата й. Този жест и начинът, по който пръстите му нежно погалиха пламналата й страна, оставиха съвсем различно впечатление у тези, които наблюдаваха отдалеч и не можеха да чуят думите му.
— О, ето какво било… — изсмя се Уайът, като се завъртя на седлото.
Чарити мълчеше от изумление, когато Мастърсън направи същото заключение.
— Изглежда, съм сбъркал, госпожо Приндъл, като смятах, че ти трябва повече време да се възстановиш от скръбта си и от насилието над твоята особа — каза й той надменно. Сините му очи, изпълнени с подигравка, я огледаха с подчертано презрение, като се присмиваха и на високия мъж зад нея, който не я бе освободил от прегръдката си.
По-късно Чарити възнамеряваше здравата да нахока Люк Стърлинг, задето я представи за толкова развратна и така я злепостави. А можеше и дори да го свари в масло, след като го потопи в мед и го остави над мравуняк! Засега тя реши, че има няколко възможности — да участвува в играта на Люк и да извлече полза от нея, да се втурне с писък в къщата и вече да не се появи пред хората, да избие всички мъже от дома си до най-близкия метох, където ще потърси утеха. Доста неразумно, тя избра първата възможност, като към този избор я подтикна Мастърсън, когато й се подигра: