— Трябваше повече да се вслушам в приказките из града и да не се тревожа за състоянието ти, госпожо Приндъл. Казват, в крайна сметка, котка по гръб не пада.
— Не съм те молила за твоята загриженост, господине! — отвърна Чарити. — И още нещо, трябва да си доста нахален, за да хвърляш кал по моето име, а през цялото това време да живееш в една къща с известна проститутка и да плащаш наема!
От изписаното по лицето му изумление й се прииска да се засмее.
— Как разбра за Ани?
Тя му отправи самодоволна усмивка.
— Както сам каза, шерифе, трябва по-внимателно да се вслушваш в приказките из града. Всички в Додж ти се присмиват зад гърба близо година вече. Ако не ми вярваш, попитай някой друг. Попитай приятеля си, началника на полицията.
— Заслужаваш да те нашибат с камшик! — Чарити обвинително сочеше с пръст Люк и му крещеше с този особен пресипнал глас, от който тръпки го полазваха.
— Аз? — запита той невинно, като отстъпваше назад и провали опита си да мине за праведен с дяволитата усмивка, която подчерта дълбоката трапчинка на лявата му буза. — Какво съм направил?
Като неотклонно го следваше, тя закрачи с него през двора и размахваше пръста си.
— Знаеш какво си направил, змия такава! Трябва да ти забода назад ушите и здраво да ги зашия за главата ти!
Люк премигна, когато тя упорито продължи да върви след него.
— Трябва да ти вържа ръцете и краката и да гъделичкам ходилата ти с перце, докато се помолиш за милост! Жив ще те одера, сантиметър по сантиметър!
Тук тя спря и се замисли за миг.
— Чудя се дали Мейно знае как се прави и дали ще иска да ме научи — после сви рамене. — Е, ако не ще, ще се науча, нали? — в светналите й очи се бе прокраднало злостно пламъче. — Винаги мога да започна с изскубване на космите от ноздрите ти, един по един.
Наказанието чрез гъделичкане с перце не му звучеше толкова лошо, като поразмисли върху него, разбира се. Всъщност, колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-интригуващ ставаше той, но да дърпа космите от носа му? Е, това бе твърде жестоко!
Той вдигна ръце за самозащита и се опита да обясни:
— Виж какво, Чарити! Мога да обясня, ако ми дадеш възможност.
— Бас държа, че ще обясниш, господинчо! Само дето не се закле върху куп библии, че с теб делим едно легло! Ти нарочно ме злепостави и искам да знам защо или иначе…! — тук самата Чарити малко попреувеличи, защото името й се спрягаше из Додж още след нападението. Тя се почувствува оправдана заради думите си обаче, тъй като нито една от клюките не съдържаше грам истина.
Люк вече бе чул няколко от заплахите й и това бе достатъчно, за да се предположи какво се крие зад нейното „или иначе“. Не искаше да слуша и други поразяващи примери, докато не е станало късно.
— Наистина не исках да направя такова впечатление — започна той. — Поне не в началото. Ти стоеше от дясната ми страна, малко пред мен, ако си спомняш, и това те поставяше на най-неподходящото място, ако се наложеше да си извадя револвера. Ти скриваше обекта за прицел, Чарити. Просто исках да те преместя на по-удобно място, но не можех да го кажа просто така, нали?
— Така ли? — в искрящите й сини очи все още проблясваше ярост. — Това ли е цялото ти обяснение?
— Е, не — заусуква той. — Реших, че двамата са дошли да съберат информация — действително имат основания да си мислят, че си ме наела да преследвам убийците. Не смятах, че искаш да подушат истината. И когато те направиха погрешното заключение, аз видях в него чудесно прикритие. Хората са склонни да виждат това, което искат, Чарити, и ако смятат, че сме просто любовници, по-малко вероятно е да се досетят за истинските ни планове. Последното, което ни трябва, е тия двамата да си пъхат носа навсякъде.
— Е, трябваше ли да стигаш до такава крайност? — попита тя раздразнена, но ядът й бе попреминал малко. — Изкара ме проститутка! Не го заслужавам, макар че, ако пресееш нещата и започнеш да приписваш грехове на някого, предполагам, че прелюбодеянието е по-малък грях в сравнение с убийството. Може и да не съм паднала жена, както се иска на някои да вярват, но ето ме, замисляща убийството на шестима мъже.
Беше неделя и Чарити реши да сготви пиле и кнедли. Тя се спазари с Люк:
— Ако ти и Мейно ми уловите две кокошки, да не са носачки, ако ги заколите и оскубете, аз ще имам време да набера малко ягоди и да направя две плодови торти за десерт.