— Една целувка, скъпа — каза той напевно. — Това е всичко. Само една целувчица.
Чарити настръхна в очакване, очите й ставаха все по-големи с приближаването на лицето му, после то загуби очертания, когато устните му нежно докоснаха нейните. Дъхът му бе топъл шепот, който произнесе името й. Устните му се движеха леко, едва докосваха и гъделичкаха нейните, но дори и осъзнала тази нежност, дробовете й сякаш се сковаха в гърдите й. Сърцето й лудо биеше, което правеше дишането й още по-трудно. Изби я студена пот, тя силно затрепери, неизказан вик се надигна в нея.
Когато страхът й се превърна в нещо живо, когато Чарити вече се опасяваше, че ще припадне от липса на въздух, Люк си отмести устните. Като осъзна колко е изплашена, той задържа ръката си на кръста й, за да я подкрепи, докато можеше сама да стои на краката си. Тя се бе подпряла с разтреперана ръка на гърдите му, точно над сърцето му, и под дланта си го усещаше да бие учестено като нейното. Смарагдовите му очи се взираха в нейните, усилваха вълнението между тях и говореха красноречиво за неудовлетворени желания, за обуздан копнеж.
— Знам, че си изплашена, Чарити — той говореше тихо, като че ли да не я прогони. — Знам, че искаш да избягаш и да се скриеш от това, но мисля, че си по куражлия. Ще се постарая да съм търпелив и да не те притеснявам. Обещавам никога да не ти причиня болка — само удоволствие, ако позволиш. Някой ден, скоро, искам да те прегърна, да те целуна, да се любя с теб, когато си готова да се отпуснеш дотам.
За един кратък миг, преди той да я докосне, Чарити се бе осмелила да се надява, че поне този път доверието й в него ще е достатъчно, за да овладее страховете си. А после, когато съжали, че не е могла да откликне по друг начин, имаше и кратък миг, когато й се искаше усещането от прегръдката да не бе толкова ужасяващо. Но спомените за мъчението бяха дълбоко врязани в тялото и съзнанието й и твърде силни, за да бъдат лесно победени.
Като се бореше със страха, Чарити прошепна разтреперано:
— Прав си, страхувам се. Ужасена съм! Когато почувствувам мъжка ръка върху себе си, кръвта ми замръзва. Става ми лошо, иска ми се да се измъкна и да се скрия далеч от болката. Иска ми се да пищя от ужас. Това е най-простият начин, по който мога да се изразя, и най-искреният. Честно, не знам дали ще дойде ден, когато няма да се плаша до смърт от мъжко докосване — дори от твоето.
— Знам, че са ти причинили болка — отвърна той тихо. — Знам, че не можеш да не потръпваш, когато те докосвам, а не искаш да го правиш. Разбирам това и мисля, че с времето ще изчезне. Ако позволиш. Ако го искаш достатъчно силно. Ако се стараеш много и дълго. Моля те само да ми позволиш да ти помогна да опиташ. Позволи ми да ти помогна да оздравееш.
С върховно усилие той се обърна и се отдалечи от нея, но продължаваше да усеща горещия й поглед в гърба си.
15.
Люк седеше в сянката на края на обора, когато погледът му бе привлечен от осветените прозорци на кухнята. Точно в тази минута Чарити беше там, гола и потънала до шия в топла вода. Люк знаеше това със сигурност, защото именно той й бе занесъл кофите с вода, за да се изкъпе. А сега се спотайваше наоколо като разгонен козел, пушеше пура, а собственото му въображение го измъчваше с представи за голото й, блеснало от водата тяло.
Люк въздъхна и се загледа в звездното небе, сякаш търсеше знак — или помощ. Нещо дълбоко в него му казваше, че неприятностите му сега започват. Не го измъчваше само сластолюбие. Ако бе толкова просто, едно пътуване до най-близкия дом с леки жени щеше да разреши проблемите му. Поне ще облекчи малко от напрежението му. Не, чувствата му към Чарити бяха по-сложни от парещото желание в слабините му. Бе започнал да харесва тая жена и бе толкова изненадан, колкото и когато откри хубаво лице и тяло под скръбта и вдовишките дрехи. През целия си живот досега не бе намирал жена, която наистина да харесва и уважава.
И това адски го плашеше. Вероятно толкова много, колкото и той бе изплашил нея с тая целомъдрена целувка, която й натрапи онзи ден. Оттогава тя бе станала плашлива като котка в стая с люлеещи се столове и постоянно му отправяше изпълнени със злоба погледи в големите си сини очи. И макар че тази едничка целувка бе толкова невинна, каквато не си спомняше да е разменял с друга жена, копнежът му по Чарити нарасна.
Като имаше предвид изпитанието, което бе преживяла, Люк разбираше страховете й, но това не означаваше, че положението му харесваше или че го приемаше. Кой знае защо силната й уплаха го караше да й помогне да я превъзмогне. Искаше именно той да възстанови вярата й в мъжете. В същото време изпитваше тази невероятна нужда да я закриля от всичко, което можеше да й причини зло — включително и от самата нея. Това, което започна като съжаление, се превърна в уважение. Скръбта й го трогна, както и верността към паметта на съпруга й. Все още се изненадваше, че се е запознал с жена, която наистина бе обичала съпруга си, а това явно се отнасяше за Чарити… А трябваше също и да й се възхищава, че нищо не я разколеба в намерението й да отмъсти за смъртта на Джон. Нейната вярност и честност противоречаха на всичко, което някога бе мислил за жените.