А и тези неочаквани жестове на внимание — като онзи ден, когато му донесе специална вечеря в хамбара, след като се бе така изложил, после празнуването на рождения му ден. Оттогава той започна да я възприема по друг начин, но наистина не знаеше как да тълкува обърканите си чувства към нея или какво да прави в този случай. Знаеше само, че му е приятно с нея по начин, който беше много различен от всичко, което бе преживял с други жени. Чувстваше нужда да й помогне с каквото може. И я желаеше с настойчивост, която граничеше с отчаяние.
Някакво слабо раздвижване отново привлече вниманието му към кухненския прозорец и Люк едва не си глътна езика, когато върху щората на прозореца зърна за кратко очертанията на голото й тяло. Образът изчезна след секунда, но тялото му с готовност бе реагирало.
— По дяволите! — промърмори той, като хвърли пурата на земята и злостно я смаза с ботуша си. — Може би трябва да си помисля за това пътуване до града, в края на краищата. Достатъчно е изплашена и без да я следвам задъхан като разгонено куче.
Само един поглед към предната част на панталона му и тя щеше да разбере мислите му, сякаш ги е изкрещял. Наистина не искаше да я плаши повече. Не сега. Не когато трябваше да й докаже, че може да му се вярва, че умее да сдържа желанията си. А тия дни, само като се навърташе около нея, кръвта му завираше.
Чарити бе сама в кухнята, приготвяше закуска и очакваше всеки момент Люк и Мейно да влязат. Тази сутрин тя бе полусънена и трябваше да полага усилия да се съсредоточи върху бекона, който пращеше и пръскаше в тигана, иначе щеше да го изгори. Всъщност вече бе изкипила кафето и бе изпуснала едно яйце на пода.
Тя бе толкова вглъбена в готвенето, че съненото й съзнание не успя да възприеме лекото поскръцване на пода и стъпките, които скришом се прокрадваха зад нея. Без предупреждение една едра ръка я стисна здраво за гърлото. Върхът на нож я сръга предупредително в ребрата.
Изплашеният писък не успя да излезе от гърлото й, защото Чарити замръзна на място. Още преди нападателят да проговори, някъде дълбоко в подсъзнанието си Чарити знаеше, че това не са Люк или Мейно, които я изпробват. Ледени капчици страх осеяха челото й, докато тя стоеше неподвижна, в очакване, и се молеше това да не е последният й дъх.
— Дойдох си за парите, дърта квачко! — ръмженето достигна до ухото й и Чарити си помисли, че ще припадне от вонята на дъха му. — Никой не може да изпързаля Джоу Фоули и да му отнеме дължимото!
Това, че разбра кой е, й помогна. Умът на Чарити отново започна да работи и с опита, който бе придобила от тренировките, надделя страха. Ръцете й бяха свободни. Преди да има време да се зачуди дали този ход ще подейства, или ще я убият, тя вдигна едната си ръка към тази, която бе сграбчила гърлото й, а другата протегна зад главата си и сграбчи кичур от мръсната коса на Фоули. Като се изви, тя рязко се наведе напред, преви се на две от кръста и сгъна крака, както я бе учил Мейно. В същото време, като използува лакътя си, отхвърли ножа. По-добре порязана ръка, отколкото пробит дроб!
Нищо неподозиращият нападател внезапно се видя преметнат през главата на дребната жена. Той падна по гръб, като тупна тежко на пода и дъхът му шумно излезе. Обезумелият писък на жената още звучеше в ушите му. Преди да успее да си поеме дъх или да си събере ума, болка проряза пръстите му и ножът падна от скованата му ръка. После стоманата на собственото му оръжие целуна оголеното му гърло и Фоули трябваше да преодолее желанието си да преглътне, за да не ускори пътуването си към ада.
— Ако мръднеш, умираш! — изсъска тя с глас, леден като зимен вятър. — Дори ако мигнеш, това ще е последното ти движение.
Те останаха неподвижни сякаш за цяла вечност — ловецът, проснат на земята, и Чарити, наведена над него с нож, опрян в гърлото му. Очите на Фоули овлажняха от усилието да не мига, когато се чу трополене на ботуши по стъпалата на верандата и после в кухнята. Чарити не помръдна при шума, не повдигна поглед от подлите очи на мъжа, не помръдна ножа, както се бе надявал Фоули, защото така щеше пак да се опита да я хване. Тя си остана, където беше, като го приканваше да пробва да помръдне и остана почти разочарована, когато това не стана.