— Чарити! — ревът на Люк разтърси къщата.
— Г-н Фоули реши да ни изненада с посещението си тази сутрин — каза дрезгаво тя от мястото си на пода.
Чарити изчака, докато Люк насочи револвера си към гърдите на Фоули, после бавно отмести ножа и се отдалечи от жертвата. Като се хвана за края на масата, тя се изправи на разтрепераните си крака.
— Той бе малко разстроен, когато отказах да му платя, и сега пак е дошъл за парите, както сам подчерта, „които му дължа“.
После изведнъж осъзна цялата ужасна ситуация и така се разтрепери, че зъбите й почти затракаха. Когато Мейно приближи, за да я успокои, тя се отдръпна, а очите й бяха разширени и предпазливи, като на изплашена кобила. По възбуденото движение на ръцете й разбраха, че иска да махнат този човек от къщата й.
— Какво ще кажеш да дадем на този дължимото, а, Мейно? — предложи Люк, а от очите му хвърчеше зелен огън. Ярост, каквато рядко бе изпитвал, бушуваше в него, защото това животно се бе осмелило да заплашва Чарити. Като сграбчи предницата на мръсната кожена риза на Фоули, Люк го изправи на крака и грубо го блъсна към вратата.
Мейно се обърна да ги последва, после запита:
— Добре ли си, Чарити? — тя кимна, но не отговори. — Сигурна ли си? — настоя той. Тя отново кимна, сякаш се страхуваше, че ако си отвори устата, ще се разпищи и няма да спре. — Не излизай в обора за известно време — безмълвно, очите й зададоха въпрос. — Повярвай ми, не искаш да знаеш защо — каза й той. Под безстрастните му черти се криеше същият гняв, който видя и по лицето на Люк. — Просто си стой в къщата и не се приближавай до обора, освен ако не е застрашен животът ти.
Чарити не разбра какво направиха с Фоули. Тя не попита и нито Мейно, нито Люк предложиха някакво обяснение за това, което се случи в обора онзи ден. Без да й казват, тя разбра, че ловецът е мъртъв. Откакто Люк го изведе през вратата, тя не видя и помен от Джоу Фоули, но конят му вече имаше място в конюшнята й.
Чарити издържа първия истински изпит за уменията си да посрещне враг и да използува познанията си. Макар че бе разтърсена от срещата с Фоули, тя не се бе изплашила, както се опасяваше Люк. Бе вече напълно готова да преследва убийците на Джон. На следващия ден Люк й каза, че отива в града.
— Трябва да взема провизии и да дам празните патрони да се заредят в магазина на Цимерман. Тръгваме на път вдругиден.
— В такъв случай и аз мога да си взема някои неща от града — каза тя, като се опитваше да не обръща внимание за тупкането на сърцето си при съобщението на Люк, че е въпрос на часове да тръгнат да преследват жертвите си.
Като кимна благосклонно, Люк каза:
— Направи списък и ще ти ги купя.
Бе съвсем сигурен, че Чарити няма да иска да я видят с него в Додж. Можеха само да предполагат каква вреда бе нанесена на репутацията й след посещението на Мастърсън. Оттогава никой от приятелите й не я посети. Когато Мейно ходи последния път в града, не можа да научи много, макар че нарочно бе решил да се отбие в кабинета на доктора и да предаде поздрави от Чарити.
— Предпочитам да дойда с теб — изненада го тя с отговора си. — Има някои неща, които искам да си купя и които не искам ти да купуваш.
Люк се ухили и трапчинката на бузата му трепна.
— Но аз нямам нищо против да ти избера тези неща, мила Чарити.
Тя любезно отказа, като прикри усмивката, с която се изкушаваше да отвърне на закачката му.
— Не, благодаря. Мисля, че мога и сама да се справя.
В края на краищата, тримата заедно отидоха в Додж Сити. Когато бавно си проправяха път по улиците, Чарити усети любопитни погледи, отправени към тях. Тя за пръв път бе облякла разцепената си пола за езда извън дома и особено се стесняваше от факта, че язди като мъж. Е, по дяволите клюките! Който иска, нека си говори! Бе сигурна, че лицето й е пламнало, но възприе небрежно поведение и изненада много хора с любезните си поздрави. Така получи повече приятни отговори, отколкото се надяваше.
По едно време старата г-жа Спенсър докрета до края на улицата, посочи Чарити с бастуна си и каза с треперлив глас:
— Хубаво е, че те виждам да изглеждаш така добре, Чарити. Голямо подобрение от последния път, когато те видях.
Когато свърнаха по улица Франт стрийт, Мейно ги остави, като им каза, че ще се срещнат по-късно в ресторанта „Додж Хаус“. Чарити се съгласи, без да задава въпроси, но се запита дали той не отива при Сю.