Този дребен жест на доверие накара Люк да се усмихне.
— Виждаш ли оная ярката, ей там? — тя проследи с поглед, накъдето сочеше пръстът му. — Това е Полярната звезда. По нея моряците и пътешествениците се ориентират. А сега проследи наредените след нея звезди. Виждаш ли какъв черпак образуват? Наричат го Малката мечка — той продължи да говори монотонно, като я приспиваше със звучния си глас. — Има и такива, които образуват лъвове и мечки и разни други животни. Чувал съм за тях, но никога не успях да ги открия и разпозная. На мен все ми приличат на нещо друго. Виж там! Не ти ли прилича на дантелен дамски шал? А там — това пък прилича на кралска корона, не смяташ ли?
Когато й посочваше дракона, забеляза, че тя дълбоко спеше. Като въздъхна доволно, Люк затвори очи и се унесе в лека дрямка, спокоен, като знаеше, че и най-малкото раздвижване, и най-малкият шум, който не е характерен за нощта, ще го събудят.
Ако Чарити смяташе, че Канзас е равен и без дървета, то Оклахома бе много по-зле. Само суха прерия се простираше пред тях на мили напред и единствено разцъфтелите сега пролетни цветя я спасяваха от грозотата. Това бе територия на индианците и тя разбра защо правителството на Съединените щати я бе сметнало за безплодна и я бе дало на злощастните племена.
Докато Канзас бързо се превръщаше в блян за фермерите, които сеят пшеница, Оклахома не би примамила ралото така лесно в своите земи. Досега най-смелите и безразсъдни души се бяха опитали да жънат реколта от тази част на прерията. Градовете бяха малко и далече един от друг и направо бе неприлично мръсните, струпани кръчми и колиби да се наричат градове. Всеки от тях бе просто спирка за отдих по маршрута на стадата добитък от Тексас до Додж Сити, където пастирите си купуваха храна, легло, бутилка и жена за една нощ и продължаваха пътя си, щом изгрее слънцето.
Чарити прецени, че мамят пастирите. Всеки готвач на бивак, който си разбираше от работата, можеше да сготви по-добре от готвачите в мръсните малки гостилнички в тези порутени селца. По леглата имаше бълхи, а тя подозираше, че и проститутките не бяха отминати от гадините. Единственото свястно нещо бе уискито, но и то бе разредено.
— И Тексас ли е такъв? — запита със смръщен от отвращение нос. Тя и Люк вечеряха в малко кафене до единствения хотел в градчето Шерод. Поръча си яхния, но не бе сигурна какво точно съдържа мазната помия в чинията й, а се страхуваше да попита.
Пържолата на Люк бе толкова твърда, че едва я дъвчеше, и това, което минаваше за картофи, бе изгорено до неузнаваемост.
— Някои части от Тексас са доста безплодни — отвърна той. — Но Тексас е огромно място, скъпа, и в него има всичко — от памук до кактуси. Зависи накъде вървиш, можеш да видиш планини, пустиня, блата или морски бряг — и като посочи мътната течност, която минаваше за кафе, каза: — Накарай ги да ти сипят глътка уиски в това. Ако не за нещо друго, поне ще помогне храната ти да се приеме по-добре от стомаха.
Макар че тя отказа, предложението му имаше известно основание, особено като си спомни, че трябваше да почисти вилицата от храната на този, който я бе ползвал преди нея. Не използуваше ли доктор Нелсън понякога уиски за стерилизиране на инструментите?
— Надявам се в следващия град да има поне баня — оплака се тя. — Мислиш ли, че в този забравен от бога змиярник някой може да има тенекиена вана, която да наема? Конят ми мирише по-хубаво от мен.
Той се ухили.
— Мисля, че щях да забележа, ако миришеш така лошо, макар че и двамата се нуждаем от една хубава баня. Утре ще стигнем река Уашита и ако добитъкът не я е размътил, можем да се поизкъпем и да изперем дрехите си.
Това бе единственият път, когато някой от тях със заобикалки намекна, че след кошмара на Чарити завивките й винаги се намираха до неговите, когато трябваше да спят на открито. Макар че заспиваше на известно разстояние от него, без да я приканва към допир, през нощта той винаги я придърпваше към топлото извито убежище на тялото си, като й предлагаше рамото си за възглавница. Тя беше много смутена, когато се събуждаше в прегръдките на Люк след всичко, което бе преживяла, и след всичките тези месеци без Джони. Може би най-неудобното бе, че тя се чувстваше така добре и на място, сякаш се връща вкъщи след дълго отсъствие. Без да си казват нищо, те ставаха и започваха деня, сякаш бе съвсем нормално за мъж и жена да делят постеля без брачни клетви и интимна близост.