Докато Люк най-после се върне, Чарити се бе ядосала страшно. Като му върна почукванията със здрави думкания по стената, излезе в коридора и заудря по вратата.
— Стърлинг! Трябва да поговорим! Веднага! — настоя тя, отмести го от вратата, когато той й отвори, и с решителни крачки влезе в стаята му.
Въпроса си относно поведението й той зададе с весело повдигане на едната вежда.
— Толкова ли ти липсвах, а? — подразни я той. — Поласкан съм.
— Недей — озъби се тя. — Точно сега съм много ядосана и искам да ти кажа, че ми дойде до гуша да те чакам като вярно куче и да се съсипвам от тревога, докато ти обикаляш баровете и се забавляваш всяка вечер с карти и пиене. И с евтини жени — добави тя, като свирепо гледаше размазаното червило по бузата му.
Той се осмели да й се ухили.
— Ревността ти отива, скъпа!
— Това няма нищо общо с ревността — разсърди се тя и се изправи пред него, като настръхнала за бой кокошка. — Отнася се до факта, че аз си седя и си въртя пръстите и не правя нищо за работата — едно начинание, което е предимно моя грижа, ако трябва да ти напомня. Отсега нататък, където си ти — там ще съм и аз, независимо дали е на танци, на бръснар или в игрална зала.
— Или в банята? — подхвърли гой кисело, като й напомни за деня, в който тя бе така решена да говори с него, че го залови в банята. — Чарити, тези места не са безопасни за мъже, да не говорим за жени. Рискуваш да се изложиш на опасност — същата, както при нападението на онези шестима убийци. Те не са единствените зверове, които кръстосват земята, има още много като тях, на които ще се услади такова апетитно парче като теб.
— Разбирам това. Не съм глупава. И не се научих да стрелям, за да си седя и да те гледам как поемаш всичките рискове. Ще си нося револвера и ножа, който Мейно ми даде.
— Не!
— Да. Дори ще се дегизирам, ако това ще те успокои.
— Няма да го бъде!
— Ще се направя на толкова грозна, че дори и ти няма да искаш да те видят с мен — каза тя, — но отказвам да прекарам друга безкрайна нощ, като се чудя какво става с теб и се тревожа до побъркване.
— Нямаш и капка разум, ако си мислиш, че ще те взема по тези места — възрази той.
— Добре, така да бъде. Ще отида сама тогава. Само не се изненадвай, когато повдигнеш глава от масата за покер и видиш вдовицата Приндъл до себе си.
— Не настоявай, Чарити, или ще ме накараш да те заключвам в стаята ти нощем — заплаши я той.
— Ще съборя тавана от писъци и някой ще дойде да ми отговори — предупреди го тя.
— Не и ако си със запушена уста и с вързани ръце и крака като на коледна пуйка — отвърна той със самодоволна усмивка.
Те продължиха с погледи борбата на воля. Накрая тя тихо каза.
— Някакъв мъж се опита да влезе в стаята ми тази вечер, докато те нямаше. Сбъркал стаята ми с тази на друга жена. Разбираш ли, че ако беше успял, сега щяха да бършат кръвта му от пода, а аз сигурно щях да седя в кабинета на шерифа.
При тези спокойно произнесени думи той си представи картината, която можеше да завари. Справедлив гняв се бореше с ревностна ярост и кръвта замръзна във вените му. В този момент знаеше, че ще убие всеки, който се осмели да я докосне.
— Помисли си, Люк — каза му тя, като забеляза свитите юмруци и ядно стиснатите челюсти. — Винаги има риск — независимо дали ще съм тук сама, или до теб в кръчмата. Няма ли да е по-добре и за двама ни, ако знаем къде е другият през цялото време?
След тези думи Чарити го остави с мислите му и се върна в стаята, за да състави списък на нещата, които трябваше да купи, за да промени вида си. В нарастващата колонка бяха включени и изписани с дребния й почерк покупки, от които веждите на Люк щяха да хвръкнат в косата му — сред тях бяха „мрежести чорапи“ и „атлазени жартиери“.
17.
Пресякоха Ред Ривър в Тексас на север от град Уичита Фолз. На Чарити отново бе съдено да се разочарова, когато видя мръсната вода. Невъзможно бе да се изкъпят. Започваше да се съмнява дали пак ще е чиста някога.
Като забеляза унилото й изражение, Люк каза:
— Ако поддържаме тази скорост, след два часа можем да сме в Уичита Фолз, където със сигурност можеш да се изкъпеш, но аз ще съжалявам, защото мястото около водопада е толкова привлекателно и предпочитано за лагеруване.
— Защо? — запита тя.
Той дяволито се усмихна.
— Бихме могли да се изкъпем там, голи под водопада.
— Будалкаш ме.
— Не — той поклати тъмнокосата си глава и продължи да се усмихва със светнали зелени очи.
— Голи? Посред бял ден? На открито? — в гласа й се прокрадна изненада.