— Да.
— Говориш неприлични неща. Грешно е.
— Аз съм човек, който обича удоволствията, скъпа! — каза той спокойно. — И някой ден ще изпиташ тези удоволствия с мен. Запомни думите ми, Чарити.
— Това заплаха ли е?
— Не, обещание е. Което мисля да изпълня заради двама ни.
Макар че Уичита Фолз бе основан само преди три години, той вече процъфтяваше. Имаше банка, няколко магазина, безброй неизвестни кръчми и три хотела. Но най-хубавото от всичко бе, че Чарити можеше най-после да си поръча вана с гореща вода. Съпругата на собственика на хотел Ред Ривър й предложи да използува пералнята, за което Чарити бе безкрайно благодарна.
Люк я остави в сръчните ръце на Марта Уайтинг и я предупреди да не напуска хотела, докато не се върне. Като отложи собствената си баня, той потегли на кон извън града, където на няколко мили се бяха разположили на бивак пастири със стада добитък.
Междувременно Чарити и Марта веднага се сприятелиха. С радостното съдействие на по-възрастната дама Чарити успя да се сдобие с повечето от дрехите за костюма си като момиче от кръчмите и всичко това постигна, без да напуска хотела. На младини госпожа Уайтинг бе работила в кръчма и бе запазила някои от любимите си дрехи.
След като накратко й обясни, че търси убийците на Джони, Марта се съгласи с нея, че й е необходимо да се предреши.
— Наистина не можеш да влезеш в кръчма облечена като обикновено почтено момиче, това е изключено, мила. Веднага ще те изхвърлят от страх да не започнеш да им четеш морал и да им развалиш удоволствието. Само на разпуснатите жени и бар дамите позволяват да останат в кръчмата. Ако искаш да останеш достатъчно дълго, за да събираш информация, трябва да си в тон с останалите момичета. Мисля, разбира се, че този хубав стрелец, с когото пътуваш, може да има особено мнение относно плана ти. Или вече сте го обсъдили?
— За бога, не сме. Но си права. Несъмнено ще бъде ужасно разгневен, така че няма да му казвам нищо, докато не се наложи. Всъщност, ако ми се предостави възможност, най-добре ще е първото ми появяване да стане в критичен момент, когато просто няма да има време да се преобличам в обичайните си дрехи. Тогава той ще бъде принуден да се съгласи с идеята ми.
— Желая ти късмет, скъпа — каза Марта, като се засмя. — Ще ти трябва.
Когато Люк се завърна, Чарити безобидно помагаше на новата си приятелка да мие чиниите след вечеря.
— Чарити, свърши ли всичко? — запита Люк вместо обичайния поздрав.
В гласа му се усещаше скрито вълнение, а лицето му бе необикновено оживено. Очите му грееха като смарагди на слънцето. В стойката му личеше едва сдържана енергия.
— Научи ли нещо? — запита тя тихо, а в нея се породиха надежда и вълнение.
Той кимна.
— Утре се отправяме за Албукърк — той насочи погледа си към госпожа Уайтинг, като с това показа на Чарити, че няма да каже нищо повече, докато не останат сами.
— Ще имаме ли време да се запасим с храна преди тръгване?
— Трябва да го направим. Тежък и суров път ни чака до там без почти никакви цивилизовани места. Магазините са затворени през нощта, но на сутринта първо ще напазаруваме и после тръгваме.
На вечеря Люк бавно се хранеше, докато Чарити помагаше на госпожа Уайтинг да привършат кухненската работа. После двамата й пожелаха лека нощ и с удивително спокойствие се качиха по стълбите. Едва затворили вратата на стаята на Чарити зад себе си и тя го обсипа с въпроси:
— Какво чу? — запита със стаен дъх.
— Предполага се, че Джеб е отседнал в Албукърк. Изглежда, там се е срещнал с брат си и е решил да се отцепи от бандата, поне засега.
— Някакви вести за другите?
— Не, но като намерим Джеб, той може би ще знае къде са.
— Но ще ни каже ли?
— О, ще ни каже, та ако ще това да е последното, което ще направи — увери я Люк с мрачен тон, от който я полазиха тръпки.
Безлюдно. Безплодно. Горещо. Сухо. Всичко това можеше напълно уместно да се спомене, когато се описва земята, през която Люк я преведе. Нямаше градове, телеграфни стълбове, железопътни релси, дори и дилижанс не пътуваше в тая посока. Просто равна и безкрайна прерия, докъдето ти видят очите. След две седмици изнурителна езда от изгрев до залез-слънце, когато Чарити бе сигурна, че се е сраснала със седлото, прерията отстъпи на пустинята.
Макар че бе очарована от промяната в пейзажа, Люк забеляза вълнението й и побърза да я успокои.
— Най-много два дена, Чарити, и ще я пресечем, след което се насочваме към платата. Това е просто едно малко продължение на пустинята на юг, като ръкав на езеро. Имаме достатъчно вода, няма за какво да се тревожим.
Чарити се бе зачудила защо Люк купи допълнителни манерки, преди да напуснат Уичита Фолз. Сега разбра. Бяха напълнили всичките догоре, когато оставиха зад гърба си последната река.