— Да знаеш и да действуваш са две различни неща — напомни той на нея и на себе си.
Всичко се свеждаше до това, доколко наистина му вярваше. Изтече доста време, когато усети, че тя протяга ръка към копчетата на блузата си. Докато той сдържаше дъха си в очакване, сърцето му силно и шумно биеше.
Едно по едно, треперещите й пръсти освобождаваха копчетата от илиците и след всяко копче тя сякаш пристъпваше към ръба на ронлив бряг. Когато разкопча и последното, се опита да измъкне края на ризата от колана на полата за езда.
— Нека ти помогна.
От дрезгавия глас на Люк отново я полазиха тръпки, но тя не се възпротиви, когато й помогна да свали мократа риза от раменете си, и я издърпа от ръцете й, докато напълно я съблече. Следваше полата. Щом тя я разкопча, той бутна мократа дреха надолу и пръстите му точно проследиха извивките на леко облеченото й тяло — бедрата, голите крака — една дълга прекрасна милувка.
Чарити затаи дъх, разкъсвана между тревогата и неканения прилив на чувство, което смътно напомняше копнеж, и прехапа устни. В гърдите й се надигна вик и се спря. Тя с трепет очакваше следващото движение.
Не стана това, което очакваше. Когато дългите му пръсти се отделиха от настръхналата й кожа, започнаха да разкопчават собствената му риза.
— К… какво правиш? — запита тя на границата на уплахата, докато горната част от тялото му се извиваше в усилие да свали ризата в тясното пространство.
— Свалям си ризата. Не само ти си мокра, и на мен ми е неудобно — тя изхленчи и той кисело добави: — Не припадай! Ще съблека ризата. Само това.
Дори само ризата бе твърде много за спокойствието й, особено когато той отново се настани и пак я придърпа към себе си. Чарити усещаше космите по ръката му — там, където й обхващаше кръста, а меките косми по гърдите му я гъделичкаха през тънката долна риза. При всяко издишване те опираха в гърба й.
Изведнъж въздухът под одеялата й се стори недостатъчен, изпълнен с миризмата на влажна вълна и топла плът. При всеки трудно поет дъх тя усещаше миризмата му. Странна мисъл я осени и тя се зачуди дали и той усеща нейната миризма. Бързо отстрани тревожната мисъл и се опита да възстанови част от спокойствието си в тази неудобна ситуация. Многократно си повтаряше, че Люк няма да й причини зло, че няма защо да се разстройва. Те просто ще заспят, на сутринта бурята ще е преминала и те ще възобновят обичайното си ежедневие.
Когато устните му докоснаха леко врата й, тя се стресна силно и почти изпищя.
— Недей!
Като не обърна внимание на протеста й, той я задържа. Устните му проследиха голото й рамо и той прошепна:
— Не съм докосвал толкова нежна кожа. Като топла коприна е.
— Люк! — скимтящата й молба разкъса сърцето му.
— Шшт, скъпа! Няма нищо.
Той повдигна ръка и я зарови в косата й, като освободи фибите, които поддържаха разрошения кок.
— Косата ти е като вълни от слънчева светлина! — напевно каза той, като разстилаше тежките коси по раменете й, после зарови лицето си в копринената купчина и дълбоко вдъхна.
Постепенно и непринудено устните му се придвижваха от раменете до врата и лицето й и накрая спряха в ъгъла на трептящите й устни. Като се премести, за да я достигне по-лесно, той се загледа в нея, опитвайки се да види лицето й в мрака под завивките.
— Нека те целуна, мила! Само една сладка целувка, която да сънувам.
Като взе мълчанието й за съгласие, той премести устните си върху нейните и когато ги докосна, Чарити се зачуди дали бурното блъскане бе от бушуващата буря навън или от собственото й сърце, което щеше да избухне в гърдите й. Тя вдигна ръце, за да се защити. Но когато устните му нежно притиснаха нейните, пръстите й се спряха и по свое собствено желание се вплетоха в меките косми на гърдите му. Езикът му разтвори устните й, премина по чувствителната вътрешна извивка — влажен и горещ — и после се стрелна между зъбите в устата й като пчела, която търси цветен прашец.
Когато внезапното и неочаквано движение отново я стресна, Чарити неволно стисна зъби и захапа езика му достатъчно силно, за да го предупреди. Той рязко го издърпа.
Чарити настръхна, като си спомни последния път, когато бе захапала мъж за езика, насила напъхан в устата й. Страхът й оживя. Очаквайки насилие, каквото бе изтърпяла първия път, разтреперана и твърде изплашена, за да извика, тя очакваше юмрукът му да се стовари в лицето й и се сви, като дишаше неравно.
След няколко секунди осъзна, че Люк се смее, че гърдите му под пръстите й се тресяха от смях. После, за още по-голяма нейна изненада, той промълви: