— Добре тогава. Ти ме целуни, скъпа. Вземи нещата в свои ръце. Сложи устните си върху моите и го прави бавно и спокойно или смело и дръзко, колкото щеш.
За Чарити това бе наистина нов подход и когато уплахата й започна да стихва, й се стори странно привлекателно. Природата й и възпитанието й я бяха направили плаха. През краткия си семеен живот с Джони тя често бе привличала вниманието му с мили усмивки и любящи погледи, но никога сама не бе поемала инициативата. Винаги Джони започваше любовната игра, винаги той определяше темпото на страстните прегръдки.
А ето сега Люк й позволяваше да прави това, което най-много й доставяше удоволствие. Сега тя можеше да избира — да го отхвърли или да го целуне — и дълбоко в сърцето си знаеше, че той ще уважи решението й, каквото и да е то. Като си помислеше за ежедневното му отношение към нея, трябваше окончателно да си признае, че той не бе като другите мъже. Всъщност той не приличаше на никого от познатите й.
Колебливо и толкова бавно, че Люк си помисли, че си въобразява, устата й се надигна нагоре. Устните й така нежно и леко докоснаха неговите, сякаш бяха крилата на пеперуда. С върховно усилие той остана неподвижен и я остави сама да реши как да постъпи. Само устните му откликнаха, когато нейните леко се притиснаха в тях.
Когато Чарити изучи устните му до насита и той не се опита да възвърне властта си над нея, тя стана по-смела. Върхът на езика й се показа и леко премина по устните му. От това той изстена, но в нейните уши прозвуча като ръмжене и тя замръзна. Но тъй като Люк остана неподвижен, езикът й отново заигра по очертанията на устните му, топли и съблазнителни, и тя колебливо продължи да ги изучава.
Тъкмо когато той започна да се опасява, че ще умре от терзание, когато устните му до болка искаха да усетят нейните, Чарити напълно сля своите с неговите. Дъхът им се сля. Езикът й внимателно пропълзя в устата му и срещна неговия.
Това сякаш я стресна толкова, колкото и когато той я бе целунал, защото тя рязко се дръпна веднага щом го докосна. После, сякаш подтиквана от неуправляеми от нея сили, се протегна и повтори целувката. Бавно, като не искаше да я изплаши, Люк вплете език с нейния в продължителна целувка, която запали в кръвта му искрата на желанието. Дълбоко в съзнанието си той бе сигурен, че това е най-сладкият, най-красивият момент в целия му живот. Бе благодарен, че долната част на телата им почти не се докосваше, та Чарити не можеше да усети как бе му повлияла близостта.
Чарити изживяваше усещания, неизпитвани досега дори с Джони, чувства, които не бе и сънувала, че съществуват, и които едновременно я вълнуваха и плашеха. Разумът, ако все още й бе останал, й подсказваше, че това се дължи главно на въображението й и на факта, че е вдовица от почти година. Обзеха я страсти, познати и непознати. Кръвта й бушуваше, кожата й бе пламнала, виеше й се свят и не можеше да разпознае къде е горе, къде — долу.
Когато тези чувства станаха твърде непосилни за нея, тя откъсна устните си от неговите, задъхана, сякаш бе изкачвала планина тичешком. Стори й се, че изтече един живот време, преди да дойде на себе си. Женско любопитство, каквото много, много отдавна не бе изпитвала, я обзе и тя колебливо прошепна.
— Хареса ли ти целувката?
— Скъпа — отговори й той през смях, който издаваше същото развълнувано състояние, — само дето не ми се накъдри косата.
Всъщност чак пръстите на краката му бяха изтръпнали от тази целувка.
С доволна усмивка Чарити долепи лице до гърдите му и тихо въздъхна. Само след секунда тя дълбоко заспа.
Такова облекчение не настъпи скоро за Люк. В тясното убежище и с топлото полуголо тяло на Чарити, което сякаш му се присмиваше, Люк държеше и рая, и ада в прегръдките си. Докато той се опитваше да заспи, бурята стихна: оттогава знаеше, че миризмата на мокра вълна винаги щеше да му напомня за тази нощ и за блаженото терзание.
18.
Рано следобед на следващия ден стигнаха Албукърк и само след два часа разбраха, че усилията им са били напразни. Джеб вече не бе там.
— Той и брат му духнаха преди седмица — осведоми ги една сервитьорка.
— Имаш ли представа накъде заминаха? — настоя Люк.
— Можеш да провериш към Сокоро. Имаше някакъв слух, че са открили още сребро там и тези двамата изглеждаха много развълнувани, като го чуха.
Тъй като Сокоро беше само на шестдесет мили на юг покрай Рио Гранде, Люк и Чарити дори не пожелаха да пренощуват в Албукърк. Те се заредиха с храна и продължиха.
Точно след два дена, рано вечерта, пристигнаха в града, като преди това минаха покрай същинско море от палатки — явно много хора бяха дошли да копаят сребро. Изглежда, слухът за нова находка бе достигнал до много уши. Кръчмите се пълнеха за вечерта и през летящите врати на улицата долиташе музика от евтино пиано. Десетки мъже се точеха през вратите, като че ли всеки момент щяха да забранят уискито и това бе последната им възможност да го опитат. Чарити не бе виждала такъв хаос.