Оказа се почти невъзможно да се намери една стая в хотела, а още по-малко — две. След около час Люк успя да наеме мъничка стая над една от кръчмите, но тя им излезе много скъпа.
— Не ми харесва, но няма друга — оплака се той, като примига при няколкото фалшиви ноти, които пианистът изсвири, защото шумът бе толкова силен, сякаш пианото бе в същата стая.
Той излезе и се върна след малко, за да й донесе вечерята в една чиния.
— Ти яж и се освежи. Аз ще поразузная наоколо и ще видя дали мога да открия нашия приятел и брат му. Тъкмо това е подходящо място. Не мисля, че тези двамата ще копаят, за да се сдобият със сребро. Твърде тежка работа е. По-скоро са намислили да откраднат нечие сребро.
— Ако го откриеш, ела да ме вземеш — каза Чарити твърдо. — Да не си посмял да го предизвикаш сам.
— Виж какво, Чарити… — започна той.
— Не ми викай „виж какво, Чарити“, Люк Стърлинг. Имам да разчиствам сметки с тая змия и няма да те оставя да ми го измъкнеш под носа.
Той неохотно се съгласи и я остави, като й напомни да заключи вратата и да не излиза, докато не се върне.
Тя почти бе готова, когато той се върна.
Люк направи три крачки в стаята и замръзна на място, невярващ на очите си.
Погледна я, после погледна вратата, сякаш се надяваше да е сбъркал стаята. Жената пред него бе Чарити, но не тази Чарити, която бе оставил преди известно време.
Тя бе облечена в лъскав червен атлаз, воланите на роклята й не бяха много под коляното, откъдето дръзко се подаваше черна кринолинена фуста. Корсажът бе изрязан дълбоко на гърдите й, тесните й рамене преминаваха в широки, украсени с волани ръкави, които се спускаха до над лактите й. Дългите й крака бяха обути в черни мрежести чорапи и черни високи пантофи с връзки. Пухкаво черно перо украсяваше косата й, която бе вдигнала на темето си в безразборни къдрици. Нарочно изтървани кичурчета се спускаха по тила й, като че ли приканваха мъжете да ги докоснат. Около врата, за да прикрие белега, бе завързала червена атлазена кордела. Руж оцветяваше скулите й и чувствените устни, а сините й очи изглеждаха огромни и светли под почернените мигли и клепачи.
Според Люк естествената красота на Чарити не се нуждаеше от подсилване. Ако питаха него, той предпочиташе дадената й от бога красота пред тази ярка показност, макар че изглеждаше поразяващо чувствена — дотолкова, че пулсът му отекваше в ушите и кръвта нахлу в слабините му.
— Е, кажи нещо! — озъби му се тя най-после, за да наруши напрегнатата тишина.
Той изтърси първото, което му дойде наум.
— Приличаш на блудница! — и за пръв път, откакто влезе в стаята, си пое дъх нормално, после злъчно добави. — А миришеш още по-лошо. Боже мой, какво си направила, да не си се изкъпала в това нещо?
— Нещо такова — отговори тя, но не се разсърди. — Да си призная, не бях сигурна колко да си сложа, тъй като винаги съм използувала само върбинкова или лавандулова тоалетна вода. Искам съвсем да приличам на такава.
— На каква? — изкрещя той, но вече се досещаше за отговора. — И защо?
— На тия момичета в кръчмата, разбира се, за да се слея с обстановката. Тъй като вдовишките ми дрехи явно не са подходящи за кръчми, трябваше да ги сменя.
— Откъде, по дяволите, се издокара с тия дрехи? — намръщено я запита той.
— Купих ги от госпожа Уайтинг.
— Съпругата на собственика на хотела в Уичита Фолз? — загледа я Люк удивен, като си спомни любезната, румена жена, която имаше вид на много почтена домакиня. — А тя откъде е взела такива дрехи? — запита той.
Чарити тържествуващо го погледна и заяви с надменен поглед:
— Тя е била бар дама!
— Майтапиш се.
— Не. Тя свалила жартиерите, за да надене престилката, когато г-н Уайтинг й предложил да се омъжи за него. Но, за бога, какви спомени има тая дама от миналото си!
— Някога ще ми ги разкажеш, а сега се преобличай! — заповедта му не търпеше възражение. — Никъде няма да те водя издокарана така. И побързай, защото открих Джеб. Той е в кръчмата през улицата.
— О, боже! — сега, когато моментът бе настъпил, Чарити изведнъж се почувствува несигурна. Като се втурна към Люк, тя го сграбчи за ръката и го повлече към вратата. — Люк! Да вървим! — но веднага промени тона. — Чакай! Трябва да направим план! О, Люк! Помогни ми! Полудявам! Не мога да мисля нормално!