— Ще се успокоиш ли? — изсумтя раздразнено той. — Държиш се като пощуряла.
— Е, измисли нещо! — изписка тя. — Не можем просто да нахълтаме там и да го застреляме. Или можем? Какъв е законът тук?
Люк поклати глава, като чу смешното й предложение.
— Не, Чарити. Най-добре ще е да го накараме да се бие, но той да е пръв в предизвикателството, а не виждам как един мъж ще покани жена да излезе навън да се бие с него. Предполагам, че трябва да го наблюдаваме, докато излезе от кръчмата, и да го уловим на открито.
Като отиде до единствения, покрит с мръсотия, прозорец, Люк почисти с ръкав една пролука.
— Мога да наблюдавам оттук, докато ти се преоблечеш — понеже тя още се колебаеше, той я подкани: — Хайде! Обещавам ти да не гледам — поне засега.
Но тъй като умът й отново проработи, хрумнаха й нови идеи.
— Почакай, Люк. Имам по-добър план. Защо да не го примамим навън, аз да съм стръвта? Ако тоя разгонен шопар ме види докарана така…
— Ще те познае и ще надуши капана — бързо я прекъсна Люк.
— Бе тъмна нощ преди година почти — напомни му Чарити, — а Джеб не е имал и половината от моите причини, за да ме запомни, както го запомних аз. Освен това ти също едва ме позна.
— Да кажем, че го примамиш навън — каза Люк, като засега възприе идеята й. — И после?
— Е, ако го накарам да мисли, че съм променила решението си и предпочитам теб, може би ще прояви ревност или ще се ядоса достатъчно, за да ме предизвика.
Люк се почувствува задължен да изтъкне неточността в плана й.
— Ще предизвика мен, скъпа. Не теб. Ще пожелае да се отърве от съперника, така че сам да разполага с нежното ти тяло.
— Е, по дяволите! — за момент Чарити се почувствува в безизходица. — Може би ще го обидя или заплюя, или нещо такова и като се ядоса на мен, ще го застрелям.
Люк се усмихна на това, което си представи при тези думи.
— Неприятно ми е, че тъкмо аз трябва да ти го кажа, но ще изглеждаш адски глупаво да влезеш в кръчмата така облечена и с револвер на кръста.
— Ще го завържа около бедрото си, под полата — противопостави му се бързо тя. — И мога да мушна ножа в другата жартиера — тя повдигна края на полата си достатъчно, за да му покаже набързо червената атлазена жартиера, украсена с черна дантела, която подчертаваше много дълъг и строен крак.
— О, боже! — изстена той като преглътна с мъка. Трябваше да й признае, че идеята имаше известно предимство. Ако Джеб лапне така както него в момента, щеше да я последва с провиснал до коленете език.
— Добре — склони той, поради липса на друг приемлив план. — Ще опитаме. Но внимавай, Чарити, и не създавай неприятности повече, с колкото можем да се справим сами.
Плановете на Чарити започнаха да се заплитат още от началото. Първо, Люк не искаше да я пусне да влезе в кръчмата сама.
— С твоя късмет ще примамиш за минута всички мъже около полата си и вероятно ще започне скандал. Това няма да изведе Джеб, където искаме. Освен това, ако собственикът види ново момиче, което работи, а не е наето от него, мога да му кажа, че си с мен. Моят личен талисман за късмет в картите или нещо такова. Иначе ще ти се ядоса много.
— Защо? — запита наивно Чарити. — Нали няма да ми плаща.
Люк вдигна очи към небето и се опита да обясни колкото може по-просто.
— Скъпа, собственикът на кръчмата получава дял от печалбата на момичетата, независимо дали са сервирали уиски, или са вършили нещо друго.
Влязоха заедно. Чарити бе увиснала на ръката на Люк като изрисувана кукла. Всъщност, тя бе много благодарна за подкрепата му, когато откри, че да върви с тези тънки високи пантофи, които изобщо не приличаха на обичайните й обувки, бе в най-добрия случай рисковано. Без негова помощ тя се страхуваше, че може да падне по очи, да й се вдигнат полите и да се изложи ужасно. А широката усмивка на Люк й подсказа, че той разбира затруднението й. Да го вземат дяволите!
Като отидоха до бара, Люк поръча питиета и за двамата, докато Чарити се оглеждаше с широко отворени от учудване очи. Над сто мъже и по-малко жени бяха наблъскани в стая, която би побрала удобно само половината. Като се блъскаха и с лакти си проправяха път до бара и около масите, мъжете се смееха, псуваха, викаха и разливаха толкова алкохол, колкото и изпиваха. Шумните им гласове се сливаха с безразборното дрънкане на пианото, на което се свиреше повече със сила, отколкото с талант. Силните миризми на алкохол, цигарен дим и некъпани потни тела се съчетаваха в отвратителна воня, а над главите на всички бе надвиснала синя мараня като зловреден облак.
Гледката бе колкото отблъскваща, толкова и любопитна.
— Заповядай — каза Люк и тикна в ръцете на Чарити халба с пенлива бира. Тя се загледа в нея, като че ли е твар от непознати земи, а чувствителният й нос се сбърчи от неудоволствие. Като се засмя, той се наведе близо до нея, за да го чуе през врявата. — Просто отпивай от време на време, но, за бога, не пий толкова, че да ти се замъгли съзнанието. И не се муси така. Предполага се, че си паднала жена, помни това, скъпа!