Сините й очи го гледаха кръвнишки, а устните й му отправиха сладка усмивка, която да го разтопи.
— Къде е? — попита тя високо.
С леко кимване на глава, Люк посочи задната част на залата. После, без да сваля очи от лицето й, наблюдаваше реакцията й, докато Чарити бавно оглеждаше масите. Дали ще разпознае мъчителя си след толкова време?
Усети веднага, когато тя позна Джеб. Цветът изчезна от лицето й, на което останаха да личат само огромните сини очи. Устните й бяха извити в зловеща усмивка, замръзнала върху бледата като платно кожа. Когато дребното й тяло започна да се огъва, той прокара ръка през кръста й и я притисна до себе си, а тялото му пое част от силното й треперене.
— Да не си посмяла да припаднеш, Чарити Приндъл! — изсъска той в ухото й. — Ти настоя за това. Сега докажи, че можеш да се справиш!
В продължение на още няколко секунди тя остана неподвижна. После, без да каже ни дума, надигна халбата до разтрепераните си устни и изпи една трета от съдържанието.
Като се намръщи, Люк дръпна халбата от устата й.
— Хей! Предупредих те да внимаваш с пиенето.
Тя примигна насреща му, оригна се неприлично за една дама, после с нежните си пръсти избърса пяната от устните. Като се отдръпна от него, тя се изпъна като стрела.
— Готова съм, когато кажеш, Стърлинг — изграка тя, сякаш лопата стърже по сгурия.
Отново потърси с поглед Джеб, който играеше карти с още трима мъже на една задна маса. Кестенявата му коса се бе разпиляла по яката в прави мазни кичури — той сякаш не се бе къпал и бръснал от седмици. Лицето и измачканите му дрехи бяха мръсни, ризата му бе разкъсана при шева на рамото и висеше. Докато Чарити го наблюдаваше, той отпи от бирата, разля я по наболата брада и обърса пяната с опакото на ръката си. Присмехулната му усмивка разкриваше неправилна редица пожълтели зъби.
Само при мисълта, че тая мръсна свиня я е докосвала, че разлигавената му уста я е целувала, на Чарити й настръхна кожата. И този мръсен гад се бе осмелил да обладае тялото й! Жесток гняв се стаи в мозъка на костите и смрази сърцето й.
— Е, тук ли ще стоим цяла нощ, или ще го накараме да ме забележи? — запита тя, станала изведнъж нетърпелива да приключи с това.
Люк я хвана за ръката. Като виждаше омразата в очите й, нямаше да се учуди, ако отидеше при Джеб да го застреля още тук на място.
— Задръж юздите, мила — посъветва я той. — Чакам да се освободи място на масата. Веднага щом някой отпадне от играта, ще вляза аз. Можем да се погрижим да му олекнат джобовете, тъй и тъй сме се захванали. Това ще го вкисне, а ти можеш да му подобриш настроението, като пофлиртуваш с него.
— Какъв късмет! — отвърна тя язвително през стиснати зъби.
Те чакаха и наблюдаваха, а Чарити ставаше по-нетърпелива с всяка минута.
Едър, мръсен мъж я приближи и й се ухили с дебелите си устни и показа разядени зъби.
— Ни съм тъ виждал тук преди. Новичка, а? — опитът му за запознанство се провали напълно, когато той се почеса по ребрата и отвратително се оригна. От вонята перото в косата на Чарити щеше да увехне.
— Тя е с мен — изръмжа Люк и сви предупредително зелените си очи. Целият облечен в черно, както когато Чарити за пръв път го видя, по всичко личеше, че Люк е от онези изключително точни стрелци. Макар и пиян, мъжът достатъчно изтрезня, за да разбере, че го очакват повече неприятности, отколкото смяташе да си навлече. Той бързо се отдалечи.
Но колкото повече стояха там, толкова повече привличаше вниманието Чарити. Още четирима мъже я заговориха един след друг, но бяха отпратени също така рязко. През цялото време Чарити мълчеше и остави Люк да се занимава с мъжете, а тя храбро се опитваше да скрие погнусата си зад престорената усмивка. Старите й страхове се надигаха и заплашваха да я задавят. Само свирепата решителност и стабилното присъствие на Люк до нея я предпазваха от тях.
Най-после, тъкмо когато Чарити реши, че повече не може да издържа, един от мъжете на масата напусна играта.
С привидно безразличие Люк поведе Чарити нататък.
— Имате ли нещо против да играя, господа? — провлачено каза той, докато се настаняваше, приел, че съгласието им е дадено. Макар че се намръщиха, никой не посмя открито да възрази. И тези тримата, както и останалите, разпознаха точния стрелец и не желаеха да го сърдят. Те просто изгледаха намръщено първо Люк, после Чарити, която се настани от едната му страна, малко зад стола. Най-после един от тях промърмори: