— Парите са си ваши, господине!
Като раздадоха картите, Люк хвана ръката на Чарити, поднесе ледените й пръсти към устните си и дяволито й намигна. След това постави ръката й на рамото си и каза на всеослушание:
— А ти стой тук, скъпа. Не искам момичето, което ми носи късмет, да изчезне.
Забележката му ги накара да повдигнат вежди и да се засмеят многозначително, което облекчи малко напрежението около масата за покер, точно както бе очаквал. Само той се досещаше, че силната руменина по бузите на Чарити не се дължи единствено на ружа, който си бе сложила.
Като стоеше там, изправена лице в лице с един от онези, които я бяха изнасилили, Чарити почувствува, че кръвта й се смразява.
Той седеше на масата точно срещу Люк и щом повдигнеше очи, тя срещаше злобния му поглед. Лицето й бе застинало неподвижно като камък, а коленете й така силно трепереха, че трябваше да се подпре на Люк, за да остане права. Когато Джеб си взе картите, само видът на пръстите му, с кал под ноктите, бе достатъчен да я отврати и тя неволно си спомни как тези ръце сграбчват настръхналата й плът и разкъсват дрехите й.
Знаеше, че трябва да овладее чувствата си, и то бързо. Не биваше да позволи на Джеб да види враждебността й. Тя трябваше да е приятелски настроена към него, ако не и направо съблазнителна. Но бе почти невъзможно да се усмихва на мъж, когото мрази с всяка клетка на тялото и ума си.
Като усети затруднението й, Люк я дръпна за ръката и я накара да се наведе. Преструвайки се, че я целува по начервената буза, той прошепна:
— Ако не можеш да докараш прилична усмивка, нацупи се. Може да го накара да мисли, че си отегчена от мен и искаш да смениш партньора, но не го пронизвай с лед. Съвземи се, Чарити, или забрави за цялата работи.
Тя се нацупи. Играта на карти се проточи до безкрайност и Чарити се размърда нетърпеливо. Въображението и рисуваше сцени, в които тя виждаше Джеб мъртъв в краката си, и окуражена успя дори да се насили да му се усмихне няколко пъти.
Междувременно мъжете продължаваха да играят. Люк непрекъснато печелеше — нарочно, или защото му провървя — Чарити не разбра. А Джеб — тъкмо обратното, все губеше, вероятно защото умът и погледът му все се разсейваха по доста оголените й гърди. Когато поръчаха отново, Люк нарочно не поръча, отделна бира за Чарити. А после й предлагаше да си пийне от неговата халба — още един начин да привлече вниманието на Джеб върху нея. Щом Люк повдигнеше халбата към устните й, Джеб го проследяваше с поглед. Когато езикът й се показваше, за да оближе пяната от бира по устните, Джеб също неволно се облизваше. Люк едва сдържаше кикота си.
По едно време един от мъжете каза:
— Мислех, че брат ти ще е тук тази вечер, Джеб.
— Не. Харлан е твърде зает да си блъска ума, каквото и аз май трябваше да правя, като гледам картите, които ми се падаха досега. По дяволите! Ако сега ми изникне дама пред очите, сигурно ще се изпразня в панталоните си.
Чарити ахна при недодяланата забележка на Джеб и едва не се издаде.
Люк прикри гафа й, като вяло я запита:
— Хълцаш ли, мила? Ето — той й предложи глътка бира и я изгледа предупредително.
— Като стана дума за жени, Джеб, все още ли си падаш по дребната червенокоска, която държи пералнята? — запита го друг играч.
— Да. Мислех да се поразходя нататък по-късно, ако не се появи нещо по-интересно — усмивчица накъдри устните му, когато жаркият му поглед проследи извивките на тялото на Чарити и се лепеше като железни стружки за магнит.
Бирата се пресече в стомаха на Чарити.
— Останах с впечатлението, че на Уилма не й допадат твоите прелести — подхвърли трети. — Тя не се ли закани да те хвърли, както си с дрехите, в коритото, когато последния път й предложи да спи с теб?
Мъжете се засмяха. Джеб подигравателно каза:
— Това нищо не значи. Всички знаем, че които най-силно викат, че не искат, после най-дълго квичат, като им го натикаш и искат още, като свърши.
Стомахът на Чарити се преобърна.
— Е, винаги искат да им плащаш, разбира се, като че ли те ти правят услуга, а не ти на тях. Скубят ти париците тия кучки, всички са еднакви.
— Като говорим за скубане, чухте ли за Вил Уилсън? — запита мъжът отдясно на Люк. — Нападнали го снощи и го порязали много лошо. Обрали му джобовете до дъно.
Лукаво пламъче блесна в очите на Джеб.
— Знае ли кой е бил?
Мъжът поклати глава.
— Човек с прерязано гърло не говори много.
Задоволството, което премина по лицето на Джеб, бе прикрито набързо, но Чарити го забеляза и душата й се сви от страх пред явната злост, която се разбули. Тя прикри отвращението си, като отправи към Джеб несигурна усмивка.