Към края на играта Люк изненада Чарити, като внезапно я дръпна върху скута си. За щастие уплашеният й вик се изтълкува като изненада, когато тя се изтърколи в прегръдките му, а полите й се разхвърчаха в безпорядък. Като надвика смеха, Люк съобщи с гърлен глас:
— Играта почти свърши, мила. Защо не се позабавляваш, като ми преброиш печалбата? После можем да отидем в моята стая и да си поиграем на по-интересни игри. Да видим колко парици ще ми измъкнеш със сладки приказки довечера?
Поразена, Чарити се почуди дали наистина Люк не бе пиян. В началото тя започна да се върти, за да се опита да се измъкне от скута му, но пръстите му предупредително стиснаха по-здраво кръста й.
— Стой мирно — изсъска тихо той в ухото й, а от допира на езика му кожата й настръхна. — Участвувай в играта. Рибата се хвана. Сега само трябва да навиваме въдицата, бавно и спокойно.
Изплашеният й поглед срещна първо неговия, после се премести върху Джеб. Люк бе напълно трезвен, а Джеб, въпреки престореното му веселие, бе или бесен, или изгаряше от ревност, както бяха очаквали. Макар че с устни се усмихваше, в очите му гореше познат до болка поглед, който плашеше. Тя бе виждала същото изражение върху лицето му през друга нощ, адска нощ, която ясно ще си спомня до последния си ден.
С възобновена решителност да отърве света от това кръвожадно куче, Чарити започна да играе с такова вдъхновение, че би си осигурила главната роля в някое театрално представление. Ако всичко минеше добре, скоро кръвожадните бандити ще са с един по-малко. Като обви ръце около врата на Люк по доста разпуснат начин, тя изгука:
— Сигурен ли си, че не си пийнал повечко, сладурче? Ще е срамота, ако заспиш, преди веселбата да се е развихрила.
След всичките номера, които й погаждаше цялата вечер, бе направо смешно как очите на Люк се разшириха от изненада, а после се присвиха.
— Мисля, че ще се справя — с пиянска усмивка провлече той, като не обръщаше внимание, на неприличните хихикания на другите играчи.
— Не ме бройте, приятели — каза той, като изправи Чарити на крака и събра печалбата си. — Мисля, че дамата се чувствува пренебрегната, а поканата й е твърде хубава, за да я подмина.
Те се отправиха заедно към вратата, Люк нарочно залиташе несигурно, ръката му бе преметната през голите й рамене, а Чарити се клатушкаше на високите си токчета, като се преструваше, че го подкрепя. С крайчеца на окото си Чарити видя Джеб да отмества стола си назад, изоставяйки играта, и да ги проследява с поглед.
— Идва — прошепна тя.
— Добре. Точно това искаме. И се надявам и други да го забележат. Никога не е излишно да има свидетели да дадат показания, че другият е започнал, пръв, а ти си нямал друг избор, освен да се отбраняваш.
Те минаха през вратата и излязоха на улицата — там, където осветлението от кръчмата не достигаше. Тогава Люк спря и я придърпа в обятията си, като сложи ръцете й около врата си.
— Целуни ме, Чарити, и да изглежда истински — заповяда той. — Той ни гледа.
Бог да й е на помощ, защото, когато устните на Люк докоснаха нейните, тя едва не припадна. Сякаш я жигосаха с нажежено желязо. Разтърси я уплаха, която изтръгна дъха от дробовете й и разпиля мислите й така, както вятър разпилява сухи листа. Когато устните му настойчиво разтвориха нейните, прониза я страх, който се примеси с непонятно желание, възникнало внезапно и изненадващо, засилено от безумното вълнение поради близката опасност.
Целувката свърши така внезапно, както бе започнала. Като рязко дръпна устните си от нейните, Люк изгледа свирепо Джеб, който стоеше на няколко крачки от тях.
— Ти искаш ли нещо? — изръмжа той.
— Да — дръзко отговори Джеб, като похотливо огледа надигащите се гърди на Чарити. — Нямам нищо против и аз да вкуся малко от нея, понеже тя ми даваше повече сигнали от разгонила се индианка.
— Така ли? — каза Люк, като бавно произнасяше думите и продължаваше да се прави на човек с притъпени от пиене сетива. Като се обърна към Чарити, той я запита. — Искаш ли го, скъпа?
— Разбира се, мили — измяука тя. Като внезапно залян с вода пламък, гласът й охладня. — Искам го мъртъв.
Джеб зяпна от изненада при неочакваната промяна.
— Ах, ти, дразнеща кучко! Цяла вечер ми навираш циците си под носа и ми примигваш насреща!
— Е, защо ми е потрябвало да правя така, Джеб? — подигра му се тя тихо. С една ръка събра полите си и вдигна единия край, като откри много от десния си крак и кобура, закачен високо на бедрото й.
Очите на Джеб изпъкнаха, погледът му стана бдителен и той зяпна първо нея, после Люк, после пак нея.