Тя мило се усмихна:
— Знам.
Като се върнаха в града, тя отиде направо при погребалния агент, където остави букета с бележка да се постави в скръстените ръце на Джеб. Бележката гласеше:
Дано гниеш в ада!
Люк отново поклати глава, удивен от дързостта на тази жена.
— Знаеш, разбира се, че погребалният агент ще каже на всички за тебе.
— Такава е целта ми. Надявам се, че останалите петима ще чуят за това. Искам да се чудят кой ще е следващият, когото ще погребат с визитната картичка и плевелите от вдовицата.
— Ще си спечелиш име, от което не можеш се отърва — предупреди я той. — Повярвай ми, Чарити, аз знам. Нямаш представа с колко мъже съм се срещал, които са искали само да проверят дали могат по-бързо от мен да извадят оръжието си. Мъже, които не съм виждал преди, а те само са чували за мен и смятаха, че са по-бързи или по-добри, и завършиха със смърт заради глупавата идея да спечелят слава. Но да умреш не е славно, особено когато е за нещо толкова глупаво.
Когато излязоха от погребалното бюро, тя отново го изненада, като го запита:
— Има ли църква наблизо?
Люк зяпна от учудване.
— Не ми казвай, че след всичко, което току-що направи, искаш да се помолиш за душата му.
— Не, ще се моля за своята.
— Съжаляваш ли?
— Не за това, че съм го убила. А за това, че поставих в опасност моята смъртна душа и вероятно провалих шансовете си да отида при Джони и детето ми на оня свят.
Той я заведе в старата испанска църква, основана преди векове, когато Сокоро бе само едно мирно индианско селце.
Оказа се, че не трябва да търсят брата на Джеб. Той ги намери. Чакаше ги, когато излязоха от църквата.
— Ти ли си тая, дето се нарича Вдовицата Вещица? — изръмжа той, като се запъти към нея с блеснали от омраза очи. — Ти ли застреля снощи брат ми на улицата?
Люк с поглед й натякна: „Казах ли ти?“ Чарити въздъхна, но се стегна и се подготви за нов сблъсък.
— Ако Джеб ти е брат, приеми моето съчувствие. Но трябва да знаеш, че беше долен подлец и заслужаваше по-лоша съдба от тази.
— Запази съчувствието за себе си, щото ще ти трябва. Ти уби единствения ми роднина. Искам да знам защо?
— Той уби съпруга ми, той и петима от развилнелите се негови приятели. Може би си чувал за тях — тя изброи останалите имена, като забеляза у него признаци на разпознаване при споменаване на три от тях.
— От теб не се оплаквам — добави тя бързо. — Аз търсех Джеб и другите. Ти знаеш кои са. Знам, че знаеш. Само ми кажи къде мога да ги открия и аз тръгвам.
— Тръгваш за оня свят, може би — озъби се мъжът. — Ако вярваш, че трябва да е зъб за зъб, значи си ми длъжница, а не аз на теб.
Точно като брат си предишната вечер, Харлан бързо протегна ръка към оръжието. Този път Чарити не се обърка. Целта й бе ясна, когато извади револвера си и стреля, а изстрелът изхвърли оръжието от ръката на Харлан и го запрати далеч от него.
— Не искам да те убивам, господине — каза тя, — но ако ме принудиш пак да стрелям, ще се целя в сърцето ти. А сега ми кажи къде са убийците на съпруга ми.
— Видях само трима, в Албукърк, когато се срещнах с Джеб — измърмори Харлан, като я гледаше свирепо. — Не съм чувал за този Бронк, нито за Данди.
— Тогава ми разкажи за другите — подкани го тя. — Тримата, които си срещнал.
Когато той си позволи да се подхили, като нарочно бавеше даването на сведения, Чарити бавно запъна ударника на револвера и насочи цевта в центъра на гърдите му.
— Ще броя до три, изборът е твой. Или ми кажи това, което искам да знам, и си иди, или ще те положат в гробището до Джеб — студеният й твърд поглед не изпускаше неговия и му даде да разбере, че тя не се шегува.
Харлан проговори.
— Кътър каза, че ще се отправят към Ел Пасо. Това знам. Честно. Той каза на Джеб да се срещнат там, ако тук нещата не потръгнат. Каза, че винаги могат да се прехвърлят през границата в Мексико, ако в Щатите стане напечено.
— Щяха ли Уайти и Уийзъл да заминат за Ел Пасо с него? — запита Люк.
— Те не казаха, а и аз не ги питах.
Люк кимна.
— Благодаря. А сега се обърни и тръгвай. Бързо. Не се навеждай да си вземаш оръжието. Ще си го получиш по-късно. И да не сме те видели повече, докато сме в града. Ако искаш да си здрав.
Когато Харлан се бе отдалечил и не ги чуваше, Люк погледна Чарити, ухили се и каза:
— Чудесна стрелба, госпожо! Почти като снощи, макар че все още не ми е ясно как успя да пратиш куршума точно между веждите на Джеб.
Чарити помисли да го излъже, да му достави удоволствие, но просто не можеше да го направи. Зъбите й отново прехапаха долната устна, докато тя премисляше най-добрия начин да му съобщи. Накрая просто изтърси истината: