— Целех се в сърцето му, преди да падна. А, както се оказа, чист късмет си беше, че изобщо го улучих, да не говорим къде. Мисля, че трябва да се поупражнявам да ходя с тези проклети високи обувки, преди да ги обуя пак.
Чарити не бе виждала така бързо да се дръпва кръвта от лицето на човек и да нахлува пак така бързо, както се случи с Люк.
— Ако още веднъж ми свиеш такъв номер, кълна се, че ще ти се изприщи дупето! — изрева той. — Изкара ми акъла, а сега разбирам, че това не било всичко! По дяволите, Чарити! Ти и проповедника ще накараш да се пропие!
Вместо да следват извивката на Рио Гранде на запад през южната част на Ню Мексико до Ел Пасо, Люк реши, че ще спечелят време, ако ударят направо през пустинята, на юг от границата с Тексас. Чарити се колебаеше. Този път минаваше през една суха област, наречена, Vomada del Muerto, което означаваше Пътешествието на смъртта. От самото име я побиваха тръпки, а да не говорим за мисълта да пътува през това място в продължение на няколко дни.
— Може пътят да е по-кратък, но дали ще ни спести време? — възрази тя. — Със сигурност няма да ни е по-лесно — нито на нас, нито на конете. А пътят покрай реката е по-безопасен.
— Не ставай капризна, Чарити. Знам, че ненавиждаш пустинята, но ще е само за няколко дни. Ще трябва да стигнем до Ел Пасо, докато все още има шанс Кътър да е там.
Тя се съгласи неохотно. И ето ги, пътували вече три дена, заобиколени от пясък, кактуси и най-голямата жега, която Чарити смяташе, че съществува отсам пъкъла. Жегата се надигаше на вълни от изсъхналата земя и надвисваше в трептящи образи на езера и реки, които мамеха все напред и напред.
Тъй като нямаха какво да правят, те си разказваха разни случки от живота и постепенно се опознаваха по-добре. Чарити естествено говореше най-много за детството си в земеделската част на Пенсилвания, а Люк й разказваше предимно за пътуванията си. Той си припомни няколко смешни случки от времето, прекарано в армията през войната, после описа някои хора, които бе срещал, и ситуации, в които бе попадал като наемен стрелец. Рядко споменаваше за собственото си детство или за живота в сиропиталището, макар, че Чарити постоянно го подтикваше към тази тема. Начинът, по който той умело се изплъзваше, я накара да заключи, че това сигурно е бил много нещастен период за него, но макар че не искаше да събуди болезнени спомени, не можеше да обуздае любопитството си. С настойчивостта си тя успя накрая да го извади от търпение.
— По дяволите, жено! — избухна той, като намръщено се взря в нея, както яздеха наблизо един до друг. — Ще ме оставиш ли на мира? Не всички са имали твоя късмет с любящо семейство и детство като по книга. Разбра ли?
— Не, не разбрах! — отвърна тя и на свой ред го изгледа свирепо. — Нещо от детството ти те измъчва и аз смятам, че ако поговориш за това, можеш да го преодолееш. Ти ми напомняш за онези големи африкански птици, които си заравят главата в пясъка и си мислят, че така са в безопасност.
— Щрауси — кисело каза той, като й подсказа името, което й убягваше.
Тя кимна.
— Точно така. Единствената им беда е, че докато главите им са скрити, останалата част от тялото им е уязвима за нападения. Помисли върху това, господин Всемогъщи Стрелецо!
— Струва ми се, че единствената, която ме напада, си ти, госпожо Приндъл! — бързо отвърна той. — Повечето хора са достатъчно съобразителни и разбират кога да си затварят устата и да не задават глупави въпроси.
— То е, защото повечето от тях се страхуват от теб, а аз не.
— Продължавай и ще започнеш да се страхуваш — предупреди я мрачно той.
— Дрън-дрън! — тя отхвърли заплахата му със сбърчен нос и високомерно мусене. — Освен това трябва да сме честни, Стърлинг. Щом ти можеш да чуеш най-съкровените ми тайни, разголени до болка, значи и аз имам право да чуя някои от твоите.
— О, значи ти така разсъждаваш — изсумтя той. — А пък аз те смятах за най-любопитната жена отсам Мисисипи.
— А пък ти си най-отвратителният и упорит човек, който бог е дарил с живот. Само защото не си познавал баща си и майка си, не е причина да…
— Познавах майка си — прекъсна я той рязко. — Тя бе бездушна и себична кучка. Лакома и ненаситна курва, която мислеше повече с кого ще легне, отколкото за собствения си син. Това ли те сърбеше да чуеш?
Тя го бе зяпнала с учудване, ужасена от нескритата му омраза.
— Люк! Как можеш да говориш така за нея? Каквото и да е направила, тя все пак ти е майка.
— И котките са по-добри майки от нея…
— Това все пак не е причина да я наричаш курв… — гласът на Чарити секна от неудобство.