— Уийзъл! Бронк! Ако е още жив, свестете го! Заемете се с мъжа!
Този, който я държеше, даваше заповедите. Докато разбойниците чакаха да видят дали Джон е още жив, мъжът силно я притисна до себе си, а острието на ножа все още бе здраво опряно в гърлото й. През полата си Чарити почувствува как той похотливо се търка о нея.
Тя го ухапа — все още се опитваше да се съпротивлява. Солени сълзи се стичаха по бледото й лице и попадаха в откритата рана на гърлото й, но Чарити се стараеше да не потрепва от парещата болка. Искаше да се моли, но не бе сигурна за какво — да живее или да умре бързо. Сърцето й зовеше Джон, като се надяваше на някакво чудо да е още жив. После си помисли, че за него ще е по-добре да е вече мъртъв. Поне ще си спести още болка от тези разбойници.
Мъжът зад нея се изсмя злостно и нарочно пак се отърка. Ужасът заседна като буца лед в стомаха на Чарити. Нямаше и съмнение, че тоя мъж възнамеряваше да я изнасили. Много вероятно бе и приятелите му да го направят. Само по чудо можеше да се спаси от очакващата я съдба, а чудесата тази вечер не достигаха. Нови сълзи заляха бузите й, като си помисли за мъничкия живот, скътан в утробата й. „О, боже, моля те, спаси ми бебето! — молеше се тя мълчаливо. — Моля те, спаси ми бебето!“
— Хей, Кътър, жив е! К’во искаш да го правим сега? Като премигна, за да спре сълзите, Чарити се загледа как мъжете шляпат Джон и заливат с вода лицето му, за да го свестят. Кътър, мъжът, който я държеше, отговори с груб смях.
— Завържете го за колелото на каруцата и внимавайте да е с изправена глава, за да вижда всичко, което става. Не искаме да пропусне веселбата, нали?
Винаги, когато Чарити си спомняше за последвалите часове, най-много си спомняше за болката.
Макар че няколко пъти загуби съзнание, през по-голяма част от времето бе будна. Шокът не смекчаваше ужаса и не намаляваше страданието й, докато и шестимата се изредиха.
Веднъж, само веднъж, в началото, Чарити извърна глава и улови измъчения поглед на Джон. Очите му бяха препълнени от непоносима болка и тя знаеше, че те отразяват болката в нейните. Като отвърна глава, тя повече не го погледна: не можеше да понесе да гледа измъченото му лице. Вместо това тя съсредоточи всичките си сили да преживее ужаса на тази нощ.
В началото инстинктът я караше да се бори с тях. Да им даде тялото си, да ги остави да го безчестят така насилствено, без да се опита да ги спре, без да се бори да спаси заченатото си бебе, бе немислимо! Този, който се казваше Кътър, бе пръв, а друг я държеше, като й притискаше ръцете над главата. Странно, но дори когато пръстите на Кътър се напъхаха между бедрата й, като грубо ги разтвориха, дори когато проникна в нея, като разкъса нежната й плът и я накара да пищи от болка, съзнанието на Чарити запаметяваше всичко от него и от другите и с подробности отбелязваше всичко, което става.
Сякаш се бе превърнала в две личности. Едната Чарити стоеше вън от другата, наблюдаваше как това долно животно я изнасилва, обръщаше внимание на всяко движение, на всеки мирис и звук, колкото и слаби да бяха. Тя се молеше да се вцепени в несвяст, но сетивата й сякаш повече се изостряха и всичко се очертаваше по-ясно в болката й. До ушите й достигна измъченият вик на Джон. Когато Кътър я облада с първия пронизващ тласък, Чарити сякаш чу как се отварят вратите на ада, как душата на човек се изтръгва от тялото му.
Противно на желанието й очите й останаха отворени и гледаха, заслепени от сълзи и ужас, как Кътър отстъпи мястото си на някой, когото нарече Уайти. Когато езикът му се напъха в устата й, насилвайки я, както насилваше и тялото й, Чарити се задави. После, без да мисли за последиците, тя го ухапа. Вкуси кръвта му. После изведнъж видя огромния му юмрук, преди той да го стовари в челюстта й. Болката избухна в лицето й, ярки цветове закръжаха в главата й, последва блажена забрава.
Но нова, по-остра болка я стресна и върна в съзнание. Дрезгавият й вик предизвика още един ритник в парещата й страна, ребрата й горяха от болка и тя ги чувстваше като смачкани. Несъответствуващо на останалите, над нея се наведе едно нелепо красиво лице.
— Да не си посмяла пак да припаднеш, госпожичке! — изсъска мъжът, а белите му зъби проблеснаха под изрядно поддържани дълги мустаци. — Когато Данди се люби с жена, иска я будна, за да се наслаждава!
По време на това трето ужасно изнасилване, Чарити почувствува как нещо дълбоко в нея се разчупва, сякаш се е откъснало. Гласът й бе толкова изтощен, че молбите й звучаха като дрезгави стенания, които почти не се чуваха. Но в съзнанието си тя продължаваше все така силно да пищи за загубата на невинния живот, който тялото й бе приютило за такова кратко време, този скъпоценен живот, който никога нямаше да се роди.