Но каквото и да бе, време бе да продължат. Нито те, нито конете щяха да издържат дълго без вода. С повече решителност, отколкото сила, Чарити приготви последното оскъдно ястие от кактус и говежди бульон. Успя някак си да се облече и да нахлузи дрехите на Люк през дългите му отпуснати крайници.
Докато опаковаше намалелите им припаси и оседлаваше коня си, Чарити си блъскаше ума как да качи отпуснатото тяло на Люк на гърба на коня, защото, колкото и да се стараеше, не можеше да го събуди. Тъй като неговият кон трябваше да се щади заради ранения преден крак, налагаше се и двамата да яздят кобилата й и бе по-добре да я възседнат, а не да го преметне на гърба й.
Накрая тя просто седна на земята между разтворените крака на Люк, завърза дългите му крака за нейните, изправи го седнал зад себе си и завърза и двамата през кръста с въже. Придърпа ръцете му около гърдите си и завърза китките. След няколко мъчителни опита успя да застане с товара си на колене и след по-продължителни и тромави напъни се изправи на крака. Зад нея, отпуснал се тежко върху крехкото й тяло, Люк представляваше непосилен товар. Стъпка по стъпка, несигурно и предпазливо, с опасност да се проснат всеки момент по очи, Чарити приближи кобилата. Като накара обърканото животно да коленичи, и с Люк на гърба си като гигантска сянка, тя успя да затътри и двамата на седлото и да придума настръхналата кобила да се изправи на крака.
— Добро момиче — похвали я тя и я потупа по шията, докато кобилата се бореше с двойния товар. — Изведи ни в безопасност и ти обещавам всичката зелена трева и вода, които можеш да погълнеш.
Яздиха цялата нощ. Чак при изгрев-слънце Чарити въздъхна с облекчение, защото бе сигурна, че вървят в правилна посока. Тя просто налучкваше пътя в тъмното и се молеше да се движат на запад към реката, а не по-навътре в пустинята.
Клетата кобила се тътреше и едва влачеше копита през пясъка. И на Чарити не й беше много по-добре. От тежестта на Люк, отпуснал се върху гърба й, й се струваше, че ще се счупи на две. За щастие треската не бе пламнала отново, но той не дойде в съзнание. През цялата нощ пъшка и мърмори и едва не ги събори на земята, когато започна да се мята. Чарити изразходва всичките си сили, за да го задържи изправен, и всичкото си търпение, за да го успокои, когато се въртеше.
Почти заспала на седлото, тя изненадана примигна, когато кобилата изведнъж се оживи. Стъпката й бе станала определено по-бодра, животното изцвили силно и внезапно се втурна в тръс, от което Чарити едва не изпусна юздите от вцепенените си пръсти. Жребецът на Люк, който вървеше вързан след тях, също заприпка и широко разтвори ноздри.
— Какво има, за бога? — зачуди се на глас Чарити и се хвана здраво, защото и двамата се друсаха силно. Опита се да успокои кобилата, но тя не се подчини и Чарити отстъпи, като я остави да препуска.
После на хоризонта зърна зеленина. Бе сигурна, че й се привижда и не посмя да се надява да е вярно, докато тук-там в пясъка не започнаха да се виждат тревички. Едно дърво, после още едно. Цветен храст. По-гъста трева. Цяла редица дървета. После, преди да се опомни, конете се спуснаха по обрасъл с дървета склон и спряха до колене във вода!
21.
Тя и Люк цамбурнаха в топлата, мътна вода на Рио Гранде. Чарити се надигна, като се изтръскваше от водата, и се опита да запази равновесие, защото мокрите й дрехи и Люк я дърпаха надолу. Нищо не успя да го съживи така, както водата. Сега той поне отчасти съзнаваше какво става и не бе такова бреме, докато Чарити се бореше с възлите на въжето, с което бяха вързани.
Като ту се смееше, ту плачеше, тя го извлече на плиткия бряг, където се строполиха и двамата.
— О, Люк! Успяхме! Успяхме! Нали е чудесно?
— Къде сме? — изстена тихо той.
— Не знам — призна тя, като въздъхна с облекчение.
Знам само, че най-после излязохме от пустинята и имаме сянка и вода. Сега само това е важно, това е твоето оздравяване — тя се обърна към него и внимателно и сериозно огледа лицето му. — О, Люк! Толкова се страхувах за теб! Колкото повече продължаваше треската, толкова по-сигурна бях, че умираш.
— Почти нищо не си спомням.
— Не, разбира се. В безсъзнание си от почти три дни — осведоми го тя.