— Какво става, скъпа? Сега, когато съм буден, май се изплаши? — присмя се той.
— Защо просто не си затвориш очите и устата и не ме оставиш да свърша тая работа — предложи тя сърдито.
— Но аз трябва да видя, за да повярвам, скъпа. Не бих пропуснал за всичкия чай в Китай.
— Продължавай и ще ти напъхам насапунисаната кърпа в нахалната уста — предупреди тя, размахвайки кърпата като оръжие.
Той се изсмя.
— Бъди мила, сестра Приндъл. Аз съм просто един изтощен клетник, който се нуждае от нежни грижи.
Всеки момент бе мъчителен и напрегнат и за двамата, когато Чарити безмълвно започна да разкопчава копчетата на ризата му, и тя не се изненада, че се справяше тромаво. Кокалчетата на ръката й докоснаха космите по гърдите му и тя се дръпна като опарена.
А и Люк наистина се почувствува като опарен, като жигосан от лекия й допир. Той тихо и внимателно изчака, докато тя събере смелост и довърши събличането на ризата му. Макар че тя пак се опита да продължи, без да го докосва, това се оказа невъзможно. Пръстите й многократно изгаряха кожата му.
Чарити взе накиснатата кърпа и изми лицето му, врата и ръцете, гърба, широките космати гърди и все избягваше изпитателния му поглед, като безмълвно му налагаше да лежи мирно и тихо под грижите й. Но въпреки това чувстваше погледа му върху себе си — питащ, властен. По своя собствена воля пръстите й го галеха през плата и тя отново изпита удоволствие от разликата в усещането, когато докосваше меките като коприна косми и твърдите мускули.
Люк преглътна едно стенание на мъчително блаженство.
Когато се наведе да събуе ботушите от краката му, с гръб към него, над тях надвисна тишина — неудобна и напрегната.
— Трябва да се избръснеш — предложи тя пресипнало и гласът й прозвуча по-дрезгаво от всякога.
Уклончивото му изръмжаване можеше да се тълкува всякак.
Като се придвижи назад, ръцете й, треперещи, се спряха върху катарамата на колана. Малките й бисерни зъби прехапаха долната устна. Затаила дъх, сякаш се готви да се хвърли от върха на стръмен водопад в опасни бързеи, тя разхлаби катарамата и набързо се справи с останалите закопчалки на панталона му. Пръстите й докосваха копнеещата му плът и когато случайно закачи пъпа му, Люк въздъхна през стиснати зъби.
На Чарити й се струваше, че гърдите й ще се пръснат. Пое жадно дъх и в същото време дръпна дънките му. Те се измъкнаха и тя седна в краката му с панталона в ръце и с прикован в члена му поглед.
Въпреки че го бе къпала много пъти преди това, когато той бе в безсъзнание и не знаеше какво става, тя все още не бе подготвена за гледката, която видя. Преди, в треската и в съня, членът му бе мек, отпуснат и не представляваше заплаха. Сега не бе така. В този момент той бе жив, твърд и пулсиращ като готова да нападне гърмяща змия.
— Чарити, погледни ме — нареди кротко той.
— Аз гледам! — изписка тя в ужас и невяра.
Ако моментът не бе толкова сериозен, той щеше да се засмее.
— Погледни ме в очите, скъпа — поправи се той.
Като преглътна с мъка, тя се насили да го погледне в очите. Те блестяха като скъпоценни камъни в нощта, отразяваха игривите пламъци на огъня и в тях гореше страст и разбиране.
— Мила, аз съм немощен като новородено жребче. Не бих могъл да ти сторя зло, дори да исках, а и не искам. Но аз те желая и не мога да го скрия.
— Знам — гласът й още звучеше като ръждясала панта на врата. Тя се прокашля, като се опитваше да вдъхне сила на треперещите си крайници, взе изпуснатото парче плат и коленичи до него. — Знам — повтори тя, за да се успокои.
Като плашлива кобилка, готова да хукне при най-малкото движение, тя започна от краката му и продължи нагоре към бедрата. Сега бе ред на Люк да потръпва при лекото й докосване, когато тя започна да се приближава към извора на болезнена нужда.
— Можеш… можеш ли да свършиш сам? — тихо заекна тя с треперлив глас и му предложи мократа кърпа.
— Мисля, че не мога — призна той и здраво стисна зъби.
— О!
С извърнат поглед тя протегна ръка да измие единствената част от тялото му, която бе останала неизмита. Само при допира й членът му се размърда, като че ли го е изплашила или наранила. Чарити на свой ред силно се дръпна и извика. Люк настръхна и измърмори сподавена ругатня. Когато тя дръпна ръката си, пръстите му сграбчиха китката й и я задържаха.
— Не. Докосни ме, Чарити… Познай ме! Моля те.
— Вече те познавам — прошепна тя.
— Не и такъв.
Под нежното и настойчиво движение на ръката му пръстите й се задържаха и бавно започнаха да разкриват тайните на възбудата му, разбраха що е калена стомана, покрита с кадифе. От гърлото му се надигна дълбоко стенание.