— Аз ти причинявам болка! — възнегодува тя и пак се опита да се дръпне.
— Не. Да. Желая те до болка, скъпа, това е всичко. Наред с всичко останало, — това бе ново и изумително откритие за Чарити. Че си го признава, а не посяга към нея, само подчертаваше това, което тя знаеше дълбоко в сърцето си. Под грубата и жилава външност се криеше нежен и уязвим мъж.
Коленичила до него, все още хванала го интимно, тя почувствува, че в нея се заражда нещо удивително. С всеки удар на сърцето то разцъфваше все повече и се разливаше по тялото й с удивителна топлина и лекота.
— Мисля, че и аз те желая.
Думите й бяха просто шепот, но той ги чу така ясно, сякаш ги бе изкрещяла в ухото му. Те го пронизаха като трептяща стрела, насочена към сърцето му.
— Тогава вземи ме, скъпа — тихо промърмори той, а блестящите му очи се загледаха в нейните. — Оставям се на твоето благоволение.
— Как? — тя срещна погледа му с такъв невинен и жаден израз, че сърцето му се сви.
— Първо трябва да си свалиш дрехите, мила. Или аз съм твърде оскъдно облечен за случая, или ти си с твърде много дрехи. Аз трябва да те видя. Искам да ти се полюбувам.
Като мило се изчерви, тя си свали ризата и ботушите. Колебливо се изправи, разкопча полата си и я остави да падне в краката й. Не знаеше как да продължи, докато той не й подсказа нежно.
— Всичко, Чарити. До копринената кожа.
— Никога не съм го правила — призна тя нерешително, а пръстите й объркваха панделките на ризата, като се опитваха да ги развържат. — Никога не съм се събличала пред мъж, който ме гледа.
— Била си омъжена.
— Да — долната риза се разтвори и откри млечнобелите гърди с розови връхчета, от което силно му се прииска да ги вкуси.
— И за съпруга си ли не си се събличала?
— Не пред него. И той не се е събличал пред мен. Не съм виждала друг мъж съвсем гол, освен теб — гащите й паднаха на земята и тя се изправи пред него гола и несигурна.
Люк не бе сигурен кое повече го изненада — срамежливото й признание или самата тя, изправена пред него като прекрасна богиня.
— Ела тук, любов моя — насърчи я той, а гласът му бе пресипнал от страст. Тя доверчиво подаде малката си ръка и гой нежно я придърпа да го възседне върху мускулестия корем. Придърпа я напред, докато връхчетата на гърдите й докоснаха черните му косми. Очите й се разшириха, сини като лятно небе, и в тях затрептяха радост и учудване.
— Целуни ме, Чарити. Вземи дъха ми и после го върни. Тя направи много повече. Може би чувството, че й е предоставена свобода, крехката представа, че властвува над положението и мъжа, макар и за кратко, прогонваха страха този път. Каквато и да бе причината, Люк бе дълбоко благодарен, но два пъти по-благодарна бе Чарити.
С блажено облекчение устните й откриха неговите, без да се бори със сковаващия страх. Докато устните й галеха неговите, отначало леко, а после по-дръзко, сърцето й силно биеше от нарастващата възбуда, а не от необуздан ужас. Дишаше учестено, но не от страх, а в очакване. Лекото й потръпване изразяваше просто удоволствие, когато космите по гърдите му подразниха чувствителните пъпки на нейните и от това те се превърнаха в твърди камъчета.
Езикът й проникна между зъбите му и се вплете с неговия в дълъг и бавен танц на страстта, от който главата й се замая. Под дланите си, където се бе опряла на Люк, тя усети лудия ритъм на сърцето му, което биеше в такт с нейното. Когато целувката продължи, той изстена, обгърна я с ръце и я привлече по-близо, но не направи нищо, за да промени предоставената й свобода. Топлите му загрубели ръце рисуваха нежни, чувствени картини по голия й гръб и тя се изви под допира му като котка, която се протяга на слънцето, после се отпусна повече върху него, а пръстите й се плъзнаха по врата му и се заровиха в твърдата му черна коса.
Замаяна от страст, тя прекъсна целувката, пое си дълбоко въздух и въздъхна, разтреперана в обятията му. — О, Люк! Люк!
Устните й погалиха небръснатата му буза. После нежно го захапа за извивката на рамото. След като го бе вкусила веднъж, изглежда, не можеше да му се насити. Като зарови лице в черните къдрици под врата му, тя вдъхна дълбоко и изпита опиянение от миризмата на сапун, топла мъжка плът и някакво ухание, което бе само негово.
Тя го подлудяваше от страст, а той можеше само да я остави да прави с него каквото си иска, макар че цялото му тяло искаше да я положи под себе си и изпълнен с копнеж, да се слее с нея в едно. Всяка целувка го пронизваше като огнено копие, всяко колебливо докосване бе като светкавица. Ръцете му плавно шареха по гърба й и се спряха в нежната извивка. После, преди да се усети, те се плъзнаха към извивките на ханша и обгърнаха атлазените полукълба, като я притиснаха по-здраво към стегнатите мускули на корема му.