На онова потайно място между краката й започна яростно пулсиране. Инстинктивно тя потри долната част на тялото си в неговото, като се опитваше да облекчи сладострастната жажда, а когато притисна тръпнещите си гърди в неговите, върховете им прокараха страстни бразди в черните косми.
— Боже, Чарити! — изстена той. — Толкова си жарка, толкова сладка! Само теб усещам! Само твоя мирис долавям.
Тя пак потърси устните му, езиците им се сплетоха, устните им се плъзгаха и мачкаха в пламенно дирене на повече великолепие. Никога преди не бе се чувствала така, толкова невъздържана, така обезумяла, така изцяло погълната от необикновен сладострастен копнеж, хваната в мощните лапи на сладостното желание. По свой начин то бе толкова страшно, както и старият страх, но същевременно я караше да жадува за още и още.
Туптенето между бедрата й се усили, събираше се влажна горещина. Тялото й се гърчеше в копнеж, плътта им бе станала гладка от финия блясък на желанието. Краткотрайното й неудобство бързо отмря под пламъците на страстта, които бяха лумнали в нея.
Като откъсна устните си от неговите, тя въздъхна.
— Моля те! Моля те, Люк! Помогни ми! Покажи ми!
В отговор на молбата й дългите му силни пръсти се сключиха на кръста й, повдигнаха я, после я отпуснаха и бавно я поставиха върху пулсиращия ствол. Малко по малко, с напрегнати от усилие мускули, той я спускаше внимателно надолу.
— Опри ръцете си на гърдите ми, мила — дрезгаво каза той. — Вземи ме по малко или по много, както искаш, бавно или бързо.
Всъщност той продължаваше да й внушава, че тя налага темпото в любовната им игра, че ще продължат според нейните желания. Дори сега, изпълнена с неистов копнеж, Чарити бе благодарна, защото, когато усети върха на члена му да напира в тялото й, за кратко я прониза болка. За един ужасен миг тя си спомни разкъсващата болка от последния път, когато я облада мъж, спомни си кръвта и ужаса от мъчението, причинено й от похотливи, грабливи зверове.
Като усети внезапния й страх и вцепенението й, той започна да я успокоява, говорейки напевно:
— Спокойно, скъпа. Не бързаме — той я наведе към себе си, погали с нос врата й, ухото й, а топлите му устни и дъхът му я гъделичкаха и закачаха.
Моментът на страх бе преодолян! Нежността му победи уплахата й. Като въздъхна с трепет, тя отново се отпусна върху него.
Дългите, бавни целувки десетократно възвърнаха копнежа. Като леко я повдигна само за да направи малко място между горната част на телата им, Люк приближи главата си към гърдите й. Влажният му горещ език рисуваше сложни картини по млечните кълба и жадно смучеше розовите връхчета, с което ги караше да набъбват от желание за още.
— Бъди нежна с мен, скъпа — предупреди я той, като леко се изсмя. — Възползуваш се от оздравяващ болен, не забравяй.
Закачливата му забележка извика усмивка на устните й, а в гърлото й се надигаше весел смях. И последните следи от страх изчезнаха от очите й и те засияха ясни и изпълнени с радост. Бавно, с негова помощ, тя отново се настани отгоре му и усети как тялото й му прави място, как цялата се изпълва от него. Изненадан и щастлив стон се изтръгна от устните й и се сля с тихото ахване на Люк, когато той усети, че го приютиха в атлазената нощница.
Когато пое цялата му дължина без болка, Чарити просто остана седнала и се наслаждаваше да го усеща дълбоко в себе си. Очите им дълго се взираха едни в други и празнуваха победата над старите страхове и надеждата за предстоящ празник.
После тя се надигна — първо леко, като колебливо се мърдаше, сякаш да изпробва непознати граници. Това бе най-сладката мъка, която бе изпитвал. Полазиха го тръпки, които същевременно го правеха и слаб и силен.
Тя ставаше все по-уверена и дръзка с всеки кадифен удар. Бедрата й здраво се притискаха в неговите, а ръцете й бяха опрени на тупкащите гърди. Косата й се разпусна и разпиля, за да обгърне и двамата в златен облак.
Доволен, че я оставя да наложи темпото, той потърси гърдите й, улавяше ги нежно, играеше си със срамежливите зърна, а те се надигаха и спускаха пред ненаситния му поглед. Вълни на възторг го заливаха. Жилите на врата му изпъкнаха, като се опита да задържи удоволствието си, докато и тя достигне своето.
Чарити се къпеше в море от страсти, мяташе се в стихийни приливи, сигурна, че ще се удави в този порой от усещания, над които нямаше власт. Но пък бе така чудесно, така замайващо, че не й се искаше да оцелее. Грабна я вълнение, което я издигаше все по-високо към върха на нещо непознато и страховито и с което препускаше към място, което не бе посещавала.