— Предполагаме, че господин Хайд е нападнал двама служители на „Федерал Експрес“ в Бостън.
Оливия примигна.
— Какво?
Ченгетата отново многозначително се спогледаха. Този път й повярваха, шокът й бе очевиден.
— Били са нападнати, вързани и ограбени.
Тя избухна в истеричен смях.
— Сигурно се шегувате с мен, полицай. Годеникът ми притежава около три милиарда долара. Защо да ограбва служители на „ФедЕкс“, по дяволите?
— Не съм сигурен дали все още притежава три милиарда, госпожице Уортън — мрачно каза детектив Гейнс. — Не съм сигурен дали изобщо притежава нещо. Предполагам, че ще трябва да изчакате, докато положението се успокои, но, да, разбирам ви. Съмнявам се, че го е направил, защото е имал нужда от пари. Може би заради тръпката. Изживява ли криза на средната възраст, мадам? Някакви признаци?
Оливия се сети за Мелиса Елмет и я намрази с цялото си сърце.
— Не. Никакви — Оливия изправи гръб и си вдъхна увереност. — Детективи, разбирам, че вършите работата си, и се опитах да ви съдействам, но не мисля, че е добре за репутацията на Уил да продължавам този разговор. Казах ви всичко, което зная — браво, би се гордял с нея. — Налага се да ви помоля да си тръгнете и тъй като Уил не е тук, можете да дойдете отново само със съдебна заповед. Междувременно ще ви свържа с адвоката му, господин Катс, в случай че имате още въпроси.
Стана и те схванаха намека.
— Добре, госпожице — отвърна детектив Бел. Беше по-възрастна жена и гледаше Оливия с особено явно презрение. Навярно живееше в мизерна бърлога в Куинс, подигравателно си помисли Оливия. — Тръгваме. Но може да се върнем със съдебна заповед. Зависи какво ще получим от Масачузетс. Междувременно, ако обичате, не напускайте щата. Може да сте важен свидетел по текущо разследване.
— Добре — отвърна Оливия и тръсна глава. Даде знак на домашната помощница. — Ракел ще ви изпрати до вратата.
Жената пристъпи напред — все пак бе получила възнаграждението си — и придружи детективите вън от стаята. Изтощена, Оливия се отпусна на старинния диван „Честърфийлд“. Вратата се затвори.
— Ракел, не пускай никого, освен ако има съдебна заповед или е господин Катс. Иначе ме няма.
— Да, мадам.
— Затвори вратите и кажи никой от персонала да не ме безпокои — добави тя.
— Да, мадам.
Ракел тихо затвори големите дъбови врати и Оливия отърка тила си в меките възглавници. Искаше малко спокойствие и тишина, за да реши какво да прави оттук нататък.
Телефонът звънна. Оливия подскочи. Беше личният им телефон, онзи, на който само той имаше номера. Не другият домашен телефон. Стресната, тя грабна слушалката и едва не събори апарата.
— Да?
— Аз съм, Уил.
— О, слава богу — каза тя. — Уил, добре ли си? В безопасност ли си? — искаше да се разкрещи, бясно да се нахвърли върху него. Какво правеше той, по дяволите? Но явно имаше нещо сериозно. Оливия не бе сигурна дали обича Уил Хайд точно в този момент, но бе загрижена за него. Лекарят в нея си спомни за огнестрелната рана. — Кажи ми, че си в безопасност! — настоя тя.
— Добре съм — увери я Уил.
„Е, щом си добре, защо не си тук?“ Отново онази проклета англичанка! Гневът й се върна.
— Значи нямаш нови рани, Уил?
— Физически съм невредим, Ливи. Слушай. Трябва да ти кажа нещо.
Тя не обърна внимание на тона му.
— Ако се беше обадил само преди пет минути… ченгетата бяха тук, в къщата.
— Какво искаха?
— Питаха къде си. Дали съм се чувала с теб. Казаха, че може да бягаш от закона, че си ограбил някакви хора от „ФедЕкс“.
Той въздъхна.
— Добре.
Оливия завъртя очи.
— Кажи ми, че не е истина, че си нападнал онези доставчици, Уил!
Последва мълчание, което я вбеси.
— Трябва да ми кажеш — просъска тя. — Не разбираш ли? Трябва да се върнеш тук. Банката се срива.
— Как така се срива?
Явно бе шокиран.
— Да! Рухва! Цената на акциите пада главоломно. По цял ден гледам Ем Ес Ен Би Си и „Блумбърг“. Казват, че Мексико иска погасяване на заем, всички други банки настояват за погасяване. Твоите акции два пъти бяха замразени. Хората се тълпят пред клоновете и искат парите си, Уил — истерично продължи тя. — Ченгетата казват, че вече може да не си милиардер! Може да си загубил всичко!
Гласът му прозвуча равнодушно: