— Разбирам. Благодаря, че ми каза.
— Не ми благодари, ела тук и се справи с положението! Губиш цялото си състояние! Губим всичко! Всичките ти пари са в онези акции! Джак Сансън напълно е полудял, преди малко се държа грубо с мен…
— Кажи на Сансън да си гледа работата. Слушай, Оливия, няма да се върна.
— Разбира се, че ще се върнеш! — почти изпищя тя. — Нямаш избор! Трябва да спасиш бизнеса, да спасиш каквото можеш!
— Предполагам, че са замразили сметките ми.
— Казаха, че си направил незаконен превод на своя сметка на Каймановите острови. Замразили са всичките ти сметки и ченгетата казват, че са поискали заповед за арестуването ти.
— Нямам сметка на Каймановите острови — Уил въздъхна. — Оливия, не ми е лесно да ти то кажа.
— Но това са твоите пари — настоя тя, сякаш не го бе чула.
— Забрави за парите. Те не са важни. Не мога да спася банката. Някои хора са взели решение да я съсипят, в наши дни не е нужно много. Замесени са правителства на държави. Измислят фалшиви финансови машинации като сметката на Каймановите острови. Докато разнищя тази история, банката вече ще е фалирала — бе побеснял. — Копелета, има много обикновени семейства, които ще загубят домовете си.
— Жалко за тях, но какво ще стане с нас? — почти проплака Оливия.
— Оливия, съжалявам. Исках да ти го кажа веднага, но ти ме изненада. Не биваше да се разсейвам.
Стомахът й се сви, почувства ужасна тежест в гърдите. Този тон й бе познат. Не вещаеше нищо добро.
— Не мога да се оженя за теб — каза Уил.
О, господи, наистина го бе изрекъл. Погледът й се плъзна към пръстена на ръката й, огромния диамант, на стойност повече от целия баланс по банковата й сметка.
— Можеш — каза тя. — Ще остана до теб…
Може би, а може би не. Не бе давала писмено съгласие да се омъжи за безотговорен тип, който води собствената си банка към фалит, но Оливия бе виждала как Уил се справя с трудности и нещо й подсказа да не се отказва от него, все още…
Познаваше закона. Ако се омъжи за него, пръстенът щеше да си остане неин. Независимо кога ще се разведат. Най-добре бе да се възползва от възможностите си.
— Не е това. Ти си добра жена, Оливия. Наистина съжалявам за болката, която навярно ти причинявам. Не исках да стане така. Но осъзнах, че все още обичам Мелиса Елмет.
Гняв, оправдан напиращ гняв, обзе Оливия Уортън. Той бе избягал. Беше й се заклел, че Мелиса Елмет е само приятелка. Тя бе показала диаманта си по телевизията, беше се похвалила на всичките си приятелки, даваше интервюта за медиите…
Нима не бе достатъчно жестоко да остави богатството си да се изпари, тяхното богатство? Сега й отнемаше дори последната частица достойнство, която й бе останала, ролята на страдаща светска красавица, която благородно застава до своя любим…
Сега бе просто поредната глупачка на дългата опашка зарязани от Уил Хайд.
Беше я изоставил заради по-стара, по-дебела и по-бедна жена, проклета учителка или нещо подобно! Мелиса Елмет бе никаквица. Нехайно бе захвърлила Уил, когато е бил беден млад британец, а сега беше… е, най-малкото известен, Оливия би се обзаложила, че все още има солидно състояние, скътано някъде… Сега бе единственият и неповторим Уил Хайд и тя, Оливия Уортън, вярната му годеница, бе отблъсната заради стара любов.
— Не си на себе си — Оливия се бореше да овладее гнева си. Не биваше да допуска маската й да падне. — Преживял си психически срив…
— Не прави нещата още по-трудни, Ливи.
— Дяволите да те вземат! Нямаш право да ми казваш какво да правя!
— Съжалявам — каза той. — Наистина. Задръж пръстена. Не бях наясно с чувствата си през всичките тези години. Ти не си направила нищо лошо.
— Разбира се, че не съм, по дяволите! — процеди Оливия през зъби. — Ти обяви годежа ни. Поставяш ме в унизително положение.
— По-добре сега, отколкото по-късно. Слушай, явно ще загубя всичките си пари и полицаите ме наричат престъпник. Кажи, че съм се обадил и ти си ме зарязала.
— Страхотна идея — просъска тя. — Нещастник! Ако отново се обадят от полицията, ще им дам всичко, което поискат.
— Съжалявам, Оливия, ще се омъжиш за някой по-подходящ за теб. Трябва да затварям.
— Къде си? — попита тя, изгаряйки от любопитство, въпреки всичко.
— В безопасност сме — каза той и затвори.
Оливия остана със слушалката в ръка, почти треперейки от ярост. „В безопасност сме.“ Бе дръзнал да й каже, че скъсва с нея по телефона, а после говореше за себе си и другата?