Мисълта, че Уил ще спи с Мелиса, я накара да го желае още по-силно. Ако се възхищаваше на смелостта и уменията на любовниците си, значи би пожелал Лола. Представи си любопитството, което караше мъжете да пожелават една убийца. Тя бе жадна за усещания. Трудно бе да ги получава, когато гледаше на повечето мъже като на овце. Но Уил Хайд не бе от ничие стадо. В леглото, отблизо, той щеше да има власт над нея. Отлично знаеше какво е съотношението на силите им.
Бяха равностойни.
Нехайно започна да фантазира. Щеше да убие жената, първоначалната си мишена. Да предложи на Хайд защита. Щеше да им предостави идеален труп и да избяга заедно с истинската жертва за Южна Америка. Не би тръгнал по своя воля с убийцата на Мелиса, но тя щеше да се постарае да изглежда, че някой друг е погубил момичето. Какъв ли щеше да бъде животът с него?
Обзета от негодувание, поклати глава. Може би щеше да й се удаде възможност да преспи с него. Тогава щеше да се възползва. Никоя от онези жени Оливия, Мелиса и всички други, не можеше да се сравнява с нея. Влезе ли в леглото му, той щеше да крещи от наслада.
Но после… в нейния бизнес нямаше трайни връзки. Скоро щеше да се отегчи от него. И възможността за отмъщение винаги оставаше.
Лола стана. Той бе подходящият мъж за нея. Силното желание, както всички други телесни потребности, бе нещо, което рядко изпитваше. Сега то я изгаряше. Представи си как Мелиса Елмет лежи в прегръдката му в някакъв долнопробен френски мотел. Щеше да я накара да полети, беше сигурна в това.
Тази мисъл бе непоносима. Обзе я ревност. Искаше да накаже Мелиса, но тя бе във Франция и трябваше да почака.
Първо щеше да излее гнева си върху Оливия и същевременно да даде урок на Уил Хайд. Никой не можеше да застане на пътя на Лола Монтоя.
Върна се пеша до малката сива сграда на Уест Форт Стрийт. Оливия Уортън бе влязла тук само преди малко. Лесно щеше да проникне вътре. Дървета покрай улицата, ниски прозорци, близо до земята, аварийно стълбище отзад, желязно и стабилно. Но Лола реши да се позабавлява. Изкачи се по каменните стъпала и натисна един от звънците.
— Оливия Уортън?
— Да?
Момичето не бе плакало. Добре. По-вероятно бе да излезе.
— Госпожо, безпокои ви Елън Поуст. Водя светската хроника на „Ню Йорк Таймс“. Госпожо, носят се слухове, че Уил Хайд е развалил годежа ви днес, че ви е зарязал.
Чу се как изненадано си поема дъх.
— Не е вярно, без коментар.
— Добре, щом не желаете да коментирате, това е историята, която ще излезе в рубриката за светски новини, защото получих потвърждение от персонала в жилището на Уилям Хайд. Но редакторът ми настоя да ви дам шанс за отговор.
— Има ли фотограф с вас?
— Не, госпожо. Мога да повикам.
— Все още не. Почакайте.
Прозвуча бръмчене и вратата се отвори. Господи, помисли си Лола. Слабоумна жена. И бе имала наглостта да прелъсти Уил Хайд!
Стоеше в коридора, облечена с красива плетена рокля от копринени конци, с кремави кожени сандали „Диор“ с платформи. Лола забеляза, че пръстенът все още е на ръката й, но го е преместила на дясната си ръка. Колко показателно. И удобно.
— Влезте, ще направя изявление — властно каза тя.
— Добре — приветливо каза Лола. — Ще бъде страхотно.
Отвори вратата и стори път на Лола да влезе. Лола я затвори след себе си.
— Аз скъсах с Уил Хайд — заяви Оливия с царствена увереност. — Извадете бележника си! Искам това да бъде отпечатано.
Лола й се усмихна приятелски.
— Не, не си скъсала с него. Ти си жалка уличница, оплела богаташ в мрежите си, но той те заряза.
Оливия затаи дъх.
— Какво?
Лола въздъхна, вече отегчена. Свали шала от врата си, със светкавично движение го уви около шията на Оливия Уортън, стегна го здраво със силните си ръце и спря притока на въздух. Оливия облещи очи от ужас, безполезно посегна с пръсти към шията си, опитвайки се да се освободи, както правеха всички. Започна да рита…
Лола можеше да си поиграе с нея, но нямаше време. Трябваше да стигне до летището. С нож щеше да се справи още по-бързо, но така нямаше да има кръв. Затегна примката, пристъпи напред и с една ръка на слепоочието на Оливия, а другата под брадичката й, изви врата й встрани. С лекота го счупи. Главата й клюмна напред, вече беше мъртва.