Лола бе взела две неща със себе си. Проби от кръв и косми. Пръсна по малко от съдържанието на стъкленицата из целия апартамент и сложи по няколко косъма под ноктите на Оливия. Жалко, че нямаше сперма, но Уил никога не бе дарявал и в кабинета на лекаря му нямаше проба. Операцията й отне само няколко минути. Беше го правила толкова пъти.
— Благодаря за съдействието — весело каза Лола. Протегна ръка и свали пръстена от дясната ръка на Оливия. Камъкът бе красив, добро възнаграждение за добрата работа. Плюс това щеше да й напомня за Уил.
Отвори вратата, излезе и спокойно слезе по стълбите. Може би щяха да минат четиридесет и осем часа, докато открият тялото на Оливия. Дотогава тя щеше да е изчезнала от Щатите.
Слънцето приятно топлеше гърба й. Повървя до края на улицата и спря такси. В тях нямаше камери, за разлика от метрото и автобусите, и точно сега това бе най-подходящият транспорт. Плъзна се на задната седалка, настани се удобно на нацепените кожени седалки и каза на шофьора да я откара на летище „Кенеди“. На дясната й ръка огромният диамант на Уил Хайд проблесна на светлината на следобедното слънце.
Самолетите пристигнаха на летището във Фадиз, един по един, незабелязани. Беше идеалното място за подобна кулминация. Неуловими за радарите, твърде малки, за да привлекат вниманието на световните медии. Дори арабските вестници не проявиха особен интерес. Страната бе малък султанат, богат на петрол, който нямаше желание да става ключов играч дори на регионалната политическа сцена. Беше курортна дестинация за много от тях, екзотична държава като Лихтенщайн или Малдивите.
Не присъстваха държавни глави. Правителствените ръководители стояха настрана, въпреки че някои отчаяно искаха да дойдат. Нигерийският президент трудно бе придуман с ласкателства да остане в Лагос. Мъжете, които присъстваха, бяха непознати, функционери, старши представители. В много случаи те се смятаха за истинската власт в държавите си. Погълнат от управлението, човек бе твърде зает с досадни неща: гласоподаватели и други субекти, пътища, болници, канализации. Тези мъже не се занимаваха със злободневното. Не ги бе грижа колко високи са данъците. Те боравеха с парите, с източниците на богатство, които поддържаха нивото. Кръгът им бе тесен. Други хора се страхуваха от тях, дори президентите им. Без тези мъже всичко щеше да се срине.
Присъстващите бяха твърде много и срещата не можеше да се запази в тайна. Ако политиците не обърнеха внимание, бизнес анализаторите щяха да обърнат. Беше обявена като конференция по етика: подобряване на глобалния имидж на сектора, корпоративна отговорност, спонсориране на благотворителни прояви. Харун бе предложил това и се гордееше със себе си. Почти нищо не можеше да бъде по-ефективна маскировка. Журналистите, отразяващи този сектор, отегчено се прозинаха и се заловиха да пишат предположения за резултата.
Пристигнаха в различни часове и лимузини от личния автопарк на надрахското правителство, сновяха нагоре-надолу по напечения криволичещ път покрай белите скали от султанския комплекс до летището.
Харун очакваше да ги посрещне. По-рано сутринта бе посетил съпругата си, за да изпълни брачния си дълг, и взаимно се бяха изтърпели. Бе успял да й достави известна наслада, но само за няколко минути. Това не бе проблем за него. Щом беше студена, щеше да има по-малко поводи за скандал. Все още се говореше, че редовно спят заедно. Не искаше репутацията му да пострада. Султанското семейство трябваше да бъде неразрушимо. После тя можеше да се отдаде на своето пазаруване, благотворителност и тенис, а той да се позабавлява с моделите и другите красавици, които го чакаха във вилата.
Обичаше да прави секс през повечето дни. С Фатима не бе особено добър, но тя нямаше подобна цел. След като се раздели с нея, поне изпитваше облекчение. Може би щеше отново да забременее, което би сторило чудеса за имиджа му. Хората винаги се радваха на нов потомък на султанската фамилия и семейна фотосесия, събуждаща умиление. А първата грижа на Харун бе народът му да бъде доволен. Животът в Надрах бе съвършен. Едва ли раят, обещан на праведните, бе по-добро място. Днес грижите му бяха да се отърве час по-скоро от тревогите си, да запази малкия си харем от страстни държанки далеч от фотографите, да зарадва султанката, може би с още едно дете, и легендите за слънчевата идилия в Залива да продължат да се разказват още поне година.