— Влизай.
— Не мога! Ще хвана пневмония.
— Малко вероятно. Влизай. Тогава поне ми подай чантичката — гневно каза той.
Мелиса запристъпва на пръсти към скалата, протегна ръка, наведе се към него.
Той я сграбчи за китката, ловко я придърпа във вира. След миг бе напълно погълната от ледената вода. Цялото й тяло бе в шок. Беше твърде скована от студ, за да изпищи. Задъхваше се и пелтечеше, опитвайки се да раздвижи замръзналите си крайници.
— Гадняр — процеди тя през тракащи зъби. Задърпа се към брега, но Уил обви ръка около талията й, притисна я към себе си.
— Стой мирна — нареди той.
Мелиса отчаяно се бореше със студа. Бе подпрял чантичката на камък и сега ръцете му търкаха косите и на двамата. Тя усети как сложи по малко шампоан.
— Недей, моля те — задъхано промълви, но Уил потопи главата й. Беше тъмно и мразовито, тя потръпна, когато отново я издърпа, вече изплакната, и й подаде самобръсначка.
— Действай бързо — каза той.
— Пусни ме да изляза — настоя Мелиса. — Господи! Пусни ме да изляза, Уил!
— Колкото повече спориш с мен, толкова по-дълго ще останеш тук.
Прокле го и с треперещи ръце започна да се мие. Водата все още бе мразовита, но малко по-милостива. Свикваше. Ръцете й престанаха да треперят. Прокара самобръсначката по краката си. Когато бе готова, Уил я взе от нея, изми я на течението и внимателно оформи брадата си. Все още държеше Мелиса с една ръка и тя не можеше да помръдне.
Беше толкова студено, че усещаше болка. Проплака, едва издържайки да стои на едно място. Устните й посиняваха.
— Моля те, моля те — не преставаше да повтаря.
— Готови сме — успокои я Уил.
Мелиса трепереше във водата. Изведнъж бе вдигната на ръце, сякаш тежестта й бе нищожна. Добре, не знаеше дали ще може да ходи. На брега Уил се спря и посегна към нейната кърпа. Не преставаше да трепери в ръцете му, зъбите й тракаха. Притисна се към Уил, копнеейки за топлината на кожата му. Тънки струи вода се стичаха по мускулестите му гърди.
Бързо я отнесе до палатката и я остави да стъпи на земята. Все още бе настръхнала. Уил взе малката кърпа и енергично я подсуши, после себе си.
— Да внимаваме да не намокрим палатката — каза той.
— Замръзнах — едва успя да каже Мелиса. — До болка. Толкова ми е студено…
Уил сложи ръка отзад на талията й и я побутна вътре в палатката. Беше добре уплътнена и имаше разстлано голямо одеяло от някаква сребриста материя.
Мелиса потръпна.
— Може ли… може ли да запалим огън?
— Никакъв огън — каза Уил. Приближи се към нея и с едната ръка издърпа мокрите й бикини, разкопча сутиена й. Беше твърде премръзнала, за да възрази или да почувства каквото и да било. Той коленичи до входа, изцеди ги отвън и ги метна върху близък храст да изсъхнат. После затвори ципа отпред. Навън бе студено, слънцето се бе скрило и здрачът се сгъстяваше. Уил се върна при нея и разтвори обятия. Мелиса се отпусна в тях. — Ако ме бе послушала, щеше да стане по-бързо — ръцете му обхванаха гърба й, силно я притиснаха. Гърдите и коремът й, вкочанените й крака се търкаха в тялото му и бавно се стопляха. — Трябва да се научиш на оцеляване. Ще използваме реки и потоци. Ще се къпем по пътя. Иначе ще те забележат. Забрави за горещите душове, Миси.
Тя се сгуши до гърдите му, усети как настръхналата й кожа се затопля.
— Освен това трябва да влизаш във водата гола, за да бъдеш напълно чиста.
Ръката му ласкаво се плъзна надолу до талията й.
Мелиса затаи дъх, не от студ. Той я стопляше, но я и докосваше. Нежно погали гърба й. Веднага отвърна на ласката му.
Уил се засмя.
— Вече не ти е толкова студено, а?
Тя прехапа устни. Другата му ръка се спусна от рамото й надолу по ръката, до лявата й китка. Загрубелият връх на пръста му очерта кръг върху дланта й.
— Къде е халката ти? — прошепна той в ухото й. — Трябва ти нова, Миси. Ти си моя съпруга, все още.
Погледът й се премрежи. Изви се към него. Вече не й бе студено или нямаше значение за нея, защото не усещаше. Не съществуваше нищо друго, освен Уил, устните му, ръцете му, невероятната сила, която струеше от гърдите му. Когато се бе влюбила в него, беше симпатично момче. Сега бе зрял, мъжествен воин, които рискуваше живота си и всичко, което притежава, за да я спаси.
Чувстваше се слаба и крехка в прегръдката му и това я възбуждаше. Не бе свикнала с неудържимия прилив на желание, който нахлуваше в нея. Не само тялото й се затопляше. Страстта, копнежът, който бе таила в себе си толкова години, я изгаряше, караше я да откликва и приема, готова да му се отдаде изцяло.