— Уил — прошепна тя. — Уил… моля те…
Отново я вдигна на ръце и внимателно я спусна до пода на палатката. Повдигна крайчеца на одеялото с крак, наведе се и срещна погледа й.
— От години чаках това — нежно заговори той.
— Няма закъде да бързаме — изтъкна тя и се опита да се усмихне.
Но Уил не се засмя.
— Трябва да те подразня — отбеляза той. Прокара върховете на пръстите си нагоре по крака й, по коляното. Насладата бе неописуема. Мелиса се раздвижи, почти простена, надигна се към него, но дясната му ръка нехайно я побутна обратно. — Трябва да те накарам да си платиш за всяка секунда, в която съм страдал заради теб.
От нея се изтръгна стон на страст. Уил плъзна ръце по тялото й, наведе се и я целуна по шията, под ухото, леко погъделичка меката му част с устни и зъби.
— Няма да се отървеш лесно — предупреди я той, — Мелиса. Ще те изтощя.
Леко плъзна език по тила й, целуна врата й отзад. Тя подскочи неудържимо, обви ръце около врата му, притисна се към него…
Устните му жадно се впиха в нейните, побутна я надолу и когато телата им се сляха, всичко избледня, целият свят изчезна, и за нея останаха единствено чувствените им движения и усещанията, които я накара да изживее.
— Колко е часът? — попита тя.
Уил бе излязъл да метне покривало върху палатката. Върна се вътре, внимателно затвори ципа, извади кибрит и запали керосина в малката тенекиена лампа. Пламъкът се разгоря и по стените затанцуваха шарени сенки. Мелиса се усмихна. Беше топло и весело. Имаше нещо първично и съвършено в огън, дори съвсем малък.
Вече не й бе студено. Палатката имаше добра изолация, а одеялото бе от специална термична материя. Бе прекарала час, сгушена до Уил, в целувки и разговори, след като бурната страст най-сетне бе утихнала.
— Късно е. Но трябва да хапнем нещо — подаде й част от храната. — Важно е да поддържаш силите си. Купувам евтина и питателна храна. Портокали за витамин С — посочи към хляба. — Въглехидрати за енергия. Зехтин за мазнина, маслото е нетрайно. Пилешко и сирене за мазнини и протеини. Домати… просто са вкусни.
Мелиса тихо се засмя. Бяха се облекли. Уил бе излязъл от палатката за малко, докато Мелиса все още лежеше по гръб, задъхана, и бе отскочил до потока. Казваше, че може да вижда в тъмното, а тя все още не бе свикнала. Бе изпрал кърпите и дрехите им и ги бе окачил на храстите да съхнат. После се бе върнал с чисти дрехи: тениски, бельо, бермуди за джогинг и маратонки. Както бе изтъкнал, винаги трябваше да спят облечени, в случай, че някой ги нападне или се наложи да бягат.
— Вкусно е — каза Мелиса и наистина беше. Студено или не, здравата бе изгладняла. Полетът, водата, сексът… нуждаеше се от калории и всичко й се струваше изключително прясно и превъзходно.
Когато се нахраниха, Уил й подаде бутилката с вода. Изпи доста и използва съвсем малко, за да измие зъбите си.
Той угаси лампата.
— Как го прие Оливия? — попита Мелиса, притисна се към него в тъмнината, изпълнена с любов, вдъхна от мъжкото му ухание, а силната му ръка обгърна раменете й.
— Не особено добре — той я целуна по главата и заигра с кичури от косите й. — Но беше загрижена главно за имиджа си. Ще го преживее. Освен това, мисля, че сама щеше да си тръгне.
— Защо?
— Днес съм загубил всичките си пари.
Мелиса примигна в мрака.
— Какво?
— Банката, източили са я. Превели са парите ми на фалшиви сметки, за да ме дискредитират. Банката е фалирала, акциите ми са се сринали и всичките ми сметки са замразени. Нищо не ми е останало. Вече не съм милиардер, милионер или какъвто и да било „-ер“ — леко потръпна. — Това разстройва ли те?
— Да ме разстройва? — не бе сигурна дали да заплаче, или да се засмее. — Не, не! Просто е страхотно, Уил. Означава, че ще можем да започнем отначало, да постигнем нещо заедно, Уил. Радвам се — разгорещено каза тя. — Сега винаги ще знаеш колко те обичам, как изгарям за теб. Не за парите ти. За теб.
Той я притегли към себе си, намери устните й в мрака, повдигна тениската й и плъзна ръка по гърдите й.
— Трябва да поспим — възрази Мелиса.
— Ще спим по-късно — каза Уил, обсипа с целувки лицето й, шията й. — По-късно.