Лола захапа поредния тънък макарон, толкова лек, че почти се стопи в устата й. Не бе яла нищо толкова вкусно от доста време. Тук продаваха нуга, можеше да си вземе малко. Беше добър източник на гликоза.
Аха. Наведе се напред. Потупа екрана. Върна записа назад. Застина.
Нямаше начин да приближи още, по дяволите, не можеше да увеличи изображението. Но бяха те. Беше сигурна. Никога не забравяше очите на мишена. Огледа внимателно фигурите в колата. Голяма кола, не мотоциклет. Интересно защо бяха преминали от мотоциклети на коли. Ръстът съвпадаше. Телосложението също. Момичето бе по-лесно разпознаваемо от Хайд. Бе пуснал брада. Умно момче, помисли си тя. Толкова бе странно, че някои мишени не се сещаха за елементарни неща. Момичето, Мелиса, бе подстригало косите си. Снимката бе черно-бяла, за съжаление, но щом бе променила прическата, вероятно ги бе и боядисала.
Записът бе от вчера. Бяха в „Рено Еспас“ и се движеха на юг, към швейцарската или италианската граница. После трябваше да са преспали някъде. Навярно Хайд мразеше това също колкото Лола, но тялото се нуждаеше от почивка.
Мелиса бе мълчалива в колата, опитваше се да мисли. Уил беше бивш шпионин. Обработваше толкова информация, неща, които тя не забелязваше. Може би той подхождаше твърде аналитично. Може би ако опита, щеше да успее да му помогне.
— Ако се върнем към другите две убийства, разкриват ли ни нещо? — попита тя. — Вероятно се досещаш защо е убита сенатор Джоспин. Но за библиотекарката, как се казваше…
— Мойра Дънууди.
— Да. Какво знаеш за нея?
Уил се замисли, сякаш извличаше информация от компютъра в главата си.
— Беше главен библиотекар на Нюйоркската обществена библиотека, което звучи престижно, но не означава нищо особено. Не е притежавала голямо състояние. Не е била агент под прикритие. Щях да зная, ако беше.
— Татко посещавал ли е библиотеката?
— На няколко благотворителни прояви. Веднъж го видях там да разговаря с нея. Друг път се срещна с Елън Джоспин, от която очаквах съдействие за сделка. Името му беше в списъка на посетителите в офиса й. Така стигнах до връзката с теб.
Мелиса бавно каза:
— Татко не се сприятеляваше лесно.
— Няма нужда да ми го напомняш.
— Не бъди язвителен.
— Извинявай — Уил нехайно сложи ръка на коляното й, контролирайки волана с другата, и погали стегнатото й бедро. Тя прехапа устни, за да овладее мигновената си реакция. И най-лекото му докосване я възбуждаше. — След снощи вече не ме боли толкова.
Мелиса затаи дъх, стисна бедра. Ръката му не помръдна.
— Дива котка — каза той.
— Уил…
— По-късно.
Когато отмести ръката си, тя вече изгаряше. Раздвижи се на седалката.
— Не мога да се съсредоточа — промърмори Мелиса.
— А аз си мислех, че си студена — засмя се Уил. — Не бива да те докосвам, но не мога да ти устоя.
Тя си пое дъх, успокои се.
— Знаеш ли колко си гаден?
— Казвали са ми — Уил сви рамене. — Просто си отмъщавам, скъпа.
Мелиса предизвикателно тръсна глава и той се усмихна самодоволно.
— Баща ми — продължи тя с делови тон — проявяваше истински интерес само към хора, които или могат да му бъдат полезни с нещо, или го боготворят заради гениалността му. Обожаваше страхопочитанието, с което се отнасяха към него в Оксфорд. Беше изключителен учен, знаеш ли, Уил?
— Да. Не се и съмнявам.
— Имала ли е Мойра Дънууди интереси в определена област, заради които татко може да се е свързал с нея?
Уил остана с поглед, вперен в пътя, замисли се. Изведнъж дъхът му секна.
— Господи! — промълви той и колата леко закриволичи. Мелиса издаде вик на тревога, но Уил бързо овладя волана. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели, лицето му бе пламнало от приток на кръв.
Желанието й отшумя и бе заменено от страх. Никога не го бе виждала така. Беше толкова хладнокръвен, толкова непоклатим.
— Какво има, какво има, Уил?
— Баща ти… каза, че не знаеш точно в каква област е работел?
— Никога не ми е казвал. Мълчеше си. Нещо, свързано с консервация, много скучно.
— Не е толкова скучно — възрази Уил. — Консервация на енергия?
— Да. Опитваше се да опровергае теориите за глобалното затопляне — Мелиса поклати глава. — Беше готов на всичко, за да получи слава или академичния й еквивалент. Но веднъж сподели, че работата му го е повела в друга посока. Не попитах каква, защото не ме интересуваше. Естествените науки никога не са ме привличали.