— Мисля, че току-що постигна пробив — каза Уил. — Не мога да повярвам, че съм бил толкова глупав. Всеки би могъл да свърже точките. Бях твърде зает да мисля за безопасността ти. От самото начало трябваше да умувам защо, а не как.
— Говориш със загадки.
— Попита в каква област са били интересите на Мойра. Добър въпрос. Отличен въпрос. Може би трябва да сътрудничиш на разузнаването.
— Уил…
— Енергия — обясни той. — Възобновяема енергия. Слънчева, вятърна, хидро. А Елън Джоспин беше в Комисията по разузнаването. Това ме подведе. По-рано работеше в Комисията по енергетика. Беше убеден демократ, истински либерал. Тя бе последната, която се обяви против сондирането в природния резерват в Аляска, дори когато цените скачаха до небето. Вярваше, че Съединените щати не инвестират достатъчно в слънчева енергия.
Мелиса опря глава на облегалката. Разбираше в каква посока клони. Сърцето й запрепуска. Дишането й се учести.
— Уил! Преди да замине за Италия, когато Дейвид Фел му предложи финансиране, той каза нещо. Каза, че слънцето и облаците са безкрайно важни и че един ден името му ще се прочуе в цял свят.
— Продължавай — подкани я Уил. — Всичко, което си спомниш. Всичко.
— Каза, че сега са вълнуващи времена за климатологията. И че работата му може да намери практическо приложение…
Уил видя табела отпред и изведнъж сви вдясно, по страничен път.
— Наближаваме Портофино — каза той. — Ще спрем някъде да хапнем. Трябва да помисля. Трябва да помисля.
— Добре — беше твърде развълнувана, за да яде, но искаше да се откъснат за малко от безкрайната сива ивица асфалт. — Уил, по-рано каза нещо за наемната убийца. Че клиентите й са араби. А мъжете в сградата са били от Южна Америка. Венецуела притежава петрол, нали? Големи залежи.
— Да, така е — каза той. — Вече разбираш, а, красавице?
Бяха навлезли в село някъде в Северна Италия, Лигурия. Уил спря на прашен път край маслинова горичка. Малко по-надолу по улицата имаше гостилница, рекламираща се като американски спортен бар.
И двамата слязоха. Той заобиколи колата, почти тичайки към нея, със светнали очи.
— Баща ти е изобретил соларна клетка — каза Уил. — Соларна клетка, която работи и може да осигури повече енергия, отколкото е нужна, за да се захрани батерия или часовник. Това е Светият Граал от години. Представи си соларна клетка, която може да бъде вградена в покрива на кола и да я захранва.
Мелиса напрегна ума си. Изведнъж проумя. Последиците можеха да бъдат епически. Това можеше да промени света.
— Петролът…
Уил я сграбчи за раменете.
— Петролът ще се срине. Може да запази известно ниво на цени, но няма да владее света. Ще се сгромоляса. Най-богатите петролни нации ще обеднеят за нула време.
Докато стоеше там, край пътя, в прашното средиземноморско селце, и ръцете му притискаха раменете й, Мелиса избухна в смях.
— Баща ми, моят баща, лудият физик, най-върлият противник на теориите за глобалното затопляне. Моят баща е изобретил нещо, което може да спаси планетата?
— Майната й на планетата — каза Уил. — На света има хора, които биха хвърлили атомна бомба над Рим, за да предотвратят изтичане на подобна информация — тя прикова поглед в него. — Не се шегувам — каза Уил. — Могат да загубят всичко. Освен това има терористични организации, множество, извън правителствата, които се финансират от пари за петрол.
— Тогава нищо чудно, че желаят смъртта ми — изтъкна Мелиса. Затрепери. — Какво ще правим? Нищо няма да ги спре.
Уил я притегли към себе си. Дълго я целува и тя, тръпнейки, се притисна към него.
— Жива си. И двамата сме живи — каза той. — Мислиш ли, че бих те изоставил, Миси? След всичко. Помисли отново.
Сгуши се в прегръдката му, но бе ужасена. Щяха да убият и нея, и него. Точно когато най-сетне бе намерила любовта, щеше да й бъде отнета. Новият живот, толкова светъл и скъпоценен, щеше да бъде заличен.
Можеха да избягат от убийцата. Но от обединените сили на световните производители на петрол? Съмняваше се, дълбоко се съмняваше.
— Може би ако изчезнем — прошепна тя, — ако отидем на някое затънтено място… В Исландия или… или… Аржентина…
Ръцете на Уил я обгръщаха, държаха я здраво. Той сложи ръка, с разперени пръсти, на сърцето й, почувства пулса й.